„Невъзможно — реагира умът му. — Невъзможно е наемниците да знаят толкова малко за яните. Значи са бойци самоубийци? Също невъзможно. Е, вероятно не за онези — той хвърли око към екрана — с червените униформи, за които чухме някакви сведения и които се наричат Сподвижниците на Матиас. Но останалите са наемници. Наемниците не умират за пари. Те се бият за пари.“
Следователно необходимо въвеждане на нови данни, съобщи дисциплинираният му ум и той заизрежда нови заповеди, целящи да се затвори янският кръг около нападателите и те да бъдат унищожени.
— Вън. Всички веднага да излязат навън! — викна Филипс. Стоеше с приготвено за стрелба оръжие над десетките работници, паднали на колене в един от цеховете. Зад нея два от екипите й развиваха детонаторна жица из цеха.
— Не убиваме цивилни — каза Филипс. — Сега — бегом. Разкарайте се колкото може по-далече оттук.
Работниците тръгнаха неуверено към изхода. Филипс въздъхна облекчено и се обърна да види работата на екипите си.
Но един от янските работници се наведе над един убит командос, вдигна оръжието му, изправи се и го вдигна към Филипс. Белокосата жена отскочи встрани, обърна се и стреля. Откосът го посече на две.
Филипс тъжно поклати глава, после каза:
— Все пак такава преданост заслужава уважение.
— Избийте ги! Избийте ги! — изрева Матиас, щом вълната сподвижници нахлу през вратата на казармата. Казармата обаче се оказа лазарет. По леглата лежаха обичайните за всеки индустриален център ранени и болни.
Никой от тях не беше въоръжен.
Това нямаше никакво значение за Матиас, нито за неговите сподвижници.
Пациентите измряха, докато се мъчеха да се скрият под леглата си.
Бхорските кораби се спускаха и издигаха, и помитаха с огъня си всичко, което приличаше на черни униформи. Докът на Ърич кипеше в хаос. Тук лумваше пушек и огън; там сграда се пръскаше като гъба. Бойците притичваха от прикритие на прикритие.
Рейдът се развиваше много добре.
— Красота — каза Кършайн.
И беше прав. Целта на Стен/Алекс/Кършайн бе янският конструкторски център и по-точно — сложната конструкторска компютърна система в подземието на сградата.
Клетките на конструкторите бяха тъпкани с рисунки и модели. Някои от тях, според Стен, бяха направени от хора, обичащи пестеливата, изчистена красота на междузвездните кораби.
Е, и? Стен дръпна щифта на двадесетсекундния таймер и токът засвятка в хищен въртоп, предизвикан от детониращите блокове и жици, изпънати по пода на сградата.
Кършайн продължаваше да зяпа очарован един от корабните модели. Стен сграбчи модела и го натика в празната му раница.
— По-бързо, ако не искаш да изхвърчиш в орбита!
Когато тримата излетяха навън, зарядите зад тях затрещяха и после заглъхнаха, и конструкторският център рухна в собствените си мазета.
„Не — реши Филипс, — никой човек, дори да е янец, не бива да загива така.“
Тя и трите екипа командоси се бяха присвили зад една рухнала сграда. От другата страна на площада имаше отряд янци. А над тях — огромен резервоар с химическо гориво.
Между двете сили в средата на площада лежеше ранен един от мъжете на Филипс.
— Санитарка! — извика един от хората на Филипс и тя спринтира по открития терен. Един от яните спокойно се надигна от укритието, прицели се и пусна куршум в кандидат-спасителката. После смени целта и застреля ранения мъж в корема.
Което ефективно промени възгледите на Филипс и тя пусна един откос в горивната цистерна. Течният огън превърна убийците в черни униформи в танцуващи кукли.
— Всички единици от първа вълна включени, генерале — докладва янецът.
— Благодаря, Зигфер — отговори Кърия и хвърли поглед към екрана. „Много добре, много добре. Моята първа вълна задържа наемниците. Сега втората вълна ще прекърши фронта им, а третата ще ги помете.“
Беше му интересно какви все пак са възможните намерения на командира на наемниците — все още не виждаше смисъл в самоубийствения рейд.
Зарядите на „Адърстън“ имаха четири взривателя, просто за сигурност, че нищо няма да се обърка. Въпреки това два от тях бяха повредени при кацането.
Но молекулярните таймери на другите два кротко отмерваха последните секунди.
Няколко янски храбреци отново се промъкнаха на ПВ-позициите и оръжията пак почнаха да стрелят. Изведнъж за всеки бхорски пилот се оказа много важно да вдигне лихтера си по-високо от сградите на дока.