Екипът командоси пристъпваше от сенките към целта си. Щом излязоха на открито, една янска ракета изгуби набелязаната си цел — бхорски лихтер — и с разтърсващ грохот се стовари в близката сграда.
Командосите може би чуха взрива на ракетата и последвалия тътен, когато десететажната сграда рухна над главите им — а може би не.
Целта им остана неунищожена и години по-късно приятелите им щяха да се чудят над халбите с наркобира какво точно се е случило.
Втората янска вълна, отбеляза Кърия, се придвижваше съвсем ефикасно. Те като че ли правеха пробиви в кръговата отбрана на нападателите.
Третата вълна, след като бхорските лихтери за тактическа поддръжка трябваше да останат на дистанция, се беше строила в атакуващо формирование на пистата, в непосредствена близост до рухналия от небесата фрайтер.
„Много добре — помисли Кърия. — Сега яните ще покажат истинската си храброст.“
Стен внимателно погледна окуляра и натисна спусъка. На осемстотин метра от него някакъв янски офицер се сгърчи, изпусна оръжието си и рухна.
Стен се сниши в гнездото от бетонни отломки, което той, Одо, Кършайн и Алекс обитаваха в момента.
Кършайн беше извадил модела, който Стен му беше дал, и го оглеждаше с възхита. Стен почна да вика нещо за деца, играчки и къде им е мястото — и чак тогава забеляза малката синя дупка точно между очите на Кършайн.
Мръсен и целият натъртен, Игън погледна часовника си, после погледна останките на „Адърстън“ и реши да опита да се напъха под най-близката рухнала грамада.
— Мъже на Ян! — Гласът на Кърия изкънтя по персоналната комовръзка. — Пред вас има враг. Не е нужно да ви казвам какво да правите. Зигфери! Поемете ешелоните си и ги поведете в атака!
Когато третата вълна на яните — над три хиляди елитни бойци — затича напред покрай останките на „Адърстън“, молекулите в ключа на двата детонатора привършиха.
Алекс за пръв път изпитваше съмнения какво точно ще стане, когато зарядите се взривят.
— Знам, че щом вратата гръмне, в тоя завод ще гръмне едно огнено кълбо. Обаче кво ще стане, когато това кълбо удари задната врата на завода? Тва не знам, момко. Не знам.
Това, което всъщност стана, се оказа доста впечатляващо: съгласно замисъла, насочените заряди на борда на „Адърстън“ изхвърлиха предния отсек на кораба право в монтажния хангар и огненото кълбо — високо почти половин километър — се затъркаля със скорост над хиляда километра в секунда към задната врата.
Тя обаче не падна. Вместо това огненото кълбо отскочи назад, обратно през завода и навън, през отломките на „Адърстън“ и към самата площадка за кацане.
Гледана отгоре, експлозията сигурно наподобяваше видян странично ядрен гъбовиден облак, след като ограничената вече ударна вълна изгърмя през терена за кацане. Точно над нападащите янски войски.
Най-доброто, което можеше да се каже, бе, че това се оказа възможно най-бързият начин да се умре, преди всичко от огромния натиск, от липсата на кислород или от това, че те е цапардосала някоя от шеметно изхвърчалите от хангара отломки. Само най-големите неудачници по краищата на взрива се превърнаха в човешки факли.
Но за по-малко от две секунди три хиляди янски войници престанаха да съществуват. Както и самият завод. Нищо по-малко от взрив на няколко килотонова ядрена бомба всъщност не можеше да заличи тази колосална постройка. Но унищожаващите заряди на Стен вдигнаха сградата право нагоре — и после я пуснаха право надолу върху самата нея.
Някои от хората на Стен, въпреки изричните указания, се оказаха твърде близо до зоната на взрива и загинаха. Други нямаше повече да чуват, освен след продължително хирургическо лечение.
Рейдът на Стен се оказа повече от задоволителен.
Един страничен ефект — който щеше в края на краищата да спаси живота на Стен — бе това, че комуникационната мрежа в командния бункер на яните прекъсна и Кърия, заедно с малобройния все още жив янски команден състав, щеше да остане заровен поне за три дни.
Глава 35
Паррал се наведе над видеоекрана — гледаше акцията, вихреща се на Ърич, с огромен интерес. Планът на Стен се бе оказал повече от успешен.
Но Стен се беше справил прекалено добре. Ако питаха Паррал, тази война вече бе свършила. Необходим беше само един, последен удар, а за това Паррал щеше да се погрижи сам.
Той включи веригата и командния си микрофон към транспортните си кораби, увиснали в пространството недалече от Ърич.