— Говори Паррал. Всички кораби да прекратят орбита. Повтарям: всички кораби да прекратят орбита. Навигатори, курс обратен. Край.
Никой от шкиперите на Паррал, разбира се, не възрази. Бяха твърде добре обучени. И докато корабите обръщаха, Паррал изпита умерено съжаление, че не е заповядал да спуснат камера на планетата, за да погледа последните мигове на Стен.
Беше сигурен, че ще са ужасно героични.
Глава 36
Стен изрита заплелото се в краката му парче разтопена пластмаса и се надигна. В другия край на кратера Одо гледаше с мътен поглед. Алекс му се ухили.
— Кво ще кажеш, момко? Най-страхотният взрив, който съм залагал!
Стен кимна уморено и се обърна към залитащия надолу по кратера Игън.
— Полковник! — извика момчето. — Те ни зарязаха!
Стен го зяпна.
— Зарязаха ни тук! Оставиха ни!
Алекс вече беше до Игън и го разтърсваше, при това доста грубо.
— Това не е доклад, боец! Не знаещ ли как се докладва на началник?
Игън се, овладя и заговори нормално, въпреки че гласът му трепереше.
— Полковник Стен. Ком-секцията ми докладва загуба на връзка с фрайтерите на Паррал. Плотингът също показва, че всички транспортни съдове са изчезнали от орбита.
И отново изгуби самообладание и изхлипа:
— Оставиха ни да измрем тук!
ЧЕТВЪРТА КНИГА
КОНТРАУДАР
Глава 37
— Какво мислите? — гордо попита Танз Суламора.
„Скапани учтивости“ — помисли Императорът и каза високо:
— Бълвоч.
Лицето на Суламора започна да се разпада.
Рисунката, както и другите, беше в стил, който Вечният император можеше с пълно основание да нарече „руска героистика“. Изобразяваше висок мускулест млад мъж с тъмна коса и ясни сини очи. Беше въоръжен с това, което Императорът вярваше, че е бил ранният модел уилигън, и го използваше, за да задържи смесена орда от подивели извънземни и фанатизирани хуманоидни типове.
Самата галерия беше изумителна, близо цял километър дълга, и беше тъпкана с това, за което Суламора бе уверил Императора, че е най-ценната колекция на „Ново изкуство“ в Империята.
Всички картини бяха масивни както откъм платно, така и по сюжет, всички бяха нарисувани в суперреалистичен стил, последния крясък в живописта. При това със свръхвискозна боя, чиито цветове се променяха със светлината, докато зрителят се движеше. Все един и същи цвят, но леко различен в оттенъците. Самата „четка“ беше лазер.
Всяка от картините, в които Императорът се взираше и пред които след това се намръщваше, показваше поредния героичен момент в Историята на Империята.
И всяка беше толкова реалистична, че циник като Императора можеше само да се чуди защо са си правили труд с четка, след като компютърната фотореконструкция щеше да свърши цялата работа също толкова добре?
Суламора все още беше в шок, затова Императорът реши да обясни подробно.
— Това е кич. Видеокомикс, като всичко останало в тази галерия. Какво стана с доброто старо време на абстрактното изкуство?
Суламора оглавяваше една от най-големите корпорации, съществуващи по Милостта на Императора, конгломерат, който по същество представляваше вертикална субимперия за минно проучване-развитие-експлоатация. Беше адски преуспяващ, адски богат и адски проимперски настроен.
Личните му вкусове клоняха към това ужасно изкуство и към непълнолетни момиченца. Поради което бе поканил Императора на откриването на галерията и поради което, също така, леко наподобяваше санбернар, току-що открил, че бъчонката му с бренди е празна.
Суламора успя да прикрие първата си реакция на искрен ужас и втората си, която бе да каже на Вечния император, че е просто един надут сноб без никакъв усет за модерно изкуство.
Вместо това, загледан в мускулестия, изглеждащ на не повече от тридесет и пет години мъж, той отстъпи. Което беше първата му грешка. И се разхленчи, което беше втората му такава. Вечният император не обичаше нищо повече от един добър аргумент и не мразеше нищо повече от един подлизурко.
— Но аз мислех, че ще останете доволен — каза Суламора. — Не познахте ли кой е?
Императорът отново погледна картината. В мъжа имаше нещо познато, но не и в сцената.
— Циреите да ме скапят дано, не.
— Но това сте вие! — възкликна Суламора. — Когато отблъснахте щурма при Битката за Портите.
Вечният император изведнъж се позна. Изглеждаше малко по-добре, въпреки че той винаги се беше смятал за умерено красив, и определено по-героичен, отколкото се чувстваше. „Битката за Портите“ обаче го препъна.