— Е, добре — въздъхна Суламора. — Моля ви „направо“, както казахте. Моята компания желае да инвестира кредитите за експлоатация на тази нова област.
Вечният император дори не беше помислял за това.
— Не — каза той твърдо.
Изпита жалост към мъжа пред себе си, напълни му чашата и му даде време — като на президент на корпорацията — да сдъвче големия залък.
— Това, което имах предвид — каза той, — е консорциум.
— Консорциум!? — ахна Суламора.
— Ами да — каза Императорът. — Сливате се с други големи рудни компании — вече съм пуснал няколко пипала — излъга той, — съставяте консорциум и отивате на Ерикс като едно цяло… тогава можете да го експлоатирате, докато го изстискате до шушка.
— Но печалбите… — възрази Суламора. — Твърде много компании…
Вечният император вдигна ръка и го прекъсна.
— Виж, вече направих проучванията си. Тръгне ли една-единствена компания да експлоатира Ерикс сама, ще тръгне към сигурния си банкрут. Това е гранична зона в края на краищата. Значи, ако си съберете ресурсите, може да спечелите, това е предложението ми.
— Предложението ви?
— Да. Приеми го или го откажи. А, между другото… вашата последна молба да увеличим снабдяването на компанията ви с АМ2?…
— Да? — Гласът му трепереше.
— Размислете над този консорциум, може да го обмисля.
Тъй като целият източник на енергия (АМ2) се осигуряваше и контролираше от Вечния император, Суламора току-що се оказа изритан там, където щеше да го заболи най-много.
Вечният император удари още едно питие и тресна чашата на масата. Суламора подскочи.
— Ще ти кажа следното — каза Вечният император. — Ако ти хареса предложението ми за консорциум, мога дори да удвоя квотата ви за АМ2. Какво мислиш?
Суламора не беше толкова тъп, колкото изглеждаше. Предложението много му хареса.
— Да им удвоите квотата? — попита удивен Махони.
— Не, по дяволите — каза шефът. — Мразя ги тези рудни компании.
Махони го погледна недоумяващо и той махна с ръка.
— Всъщност, заради старите времена, може да я съкратя наполовина, след като сглобят консорциума.
Махони се втрещи.
— Искате да кажете, че всъщност смятате да ги пуснете в регион Ерикс? Забравихте ли колко далече стигнахме…
Вечният император вдигна ръка да го спре, ухили му се и го дръпна за перчема.
— Къде са поздравленията за гениалния ти шеф? Току-що ти спечелих още време, Махони.
Махони мълчеше.
Императорът схвана и се надвеси над масата. Сключи пръсти.
— Нещо не е наред ли, полковник?
Махони се колебаеше.
— Какво става, по дяволите?
— Нашият оперативен, Стен. Не мога да го повиша.
Императорът се отпусна в креслото.
— Което значи?
— По дяволите, ако знам, сър. Знам само оценката на корпус „Меркурий“: край на залаганията.
Императорът се пресегна за бутилката.
— Мамка му! Май току-що се прецаках.
Глава 38
— Той… той е… мъртъв?
— Опасявам се, че да, скъпа.
Паррал се наведе да утеши плачещата си сестра. София се притисна в него да намери топлина, след което рязко се дръпна и изтри сълзите си.
— Но как?
Паррал й отвърна с най-топлата си, братска усмивка.
— О, той се сражава храбро, както и всички. Но се боя, че попаднаха в капан. Загинаха до един.
София за миг погледна брат си в очите и се зачуди дали е вярно, дали брат й… не, това беше прекалено дори за Паррал.
Изхлипа и се отпусна в прегръдката му.
Глава 39
— Игън е мъртъв — съобщи по микрофона момичето от Лицея.
Стен само кимна. Нямаше нито време, нито сили за скръб.
— Мъртъв е — продължи момичето. — Излезе от укритието за продоволствие и го гръмнаха.
Виола млъкна. Седеше срещу Стен и гледаше някъде на хиляда метра зад и през него. Докато Стен успее да измисли какво да каже, Алекс я отведе настрана, извади терминала от раницата й и я накара да състави някакъв си доклад за състоянието на силите.
Не че имаше нужда. Цифрите бездруго се бяха набили в мозъка на Стен.
Включен състав: 670 (Стен беше кацнал със 146 от своите наемници плюс 524 сподвижници.)
Наличен състав: 321.
„Няма що, страхотен водач излезе от теб, полковник — изсмя се саркастично умът му. — Само 50 процента жертви. Голяма работа си. И какво ще правиш сега?“
Чу зад себе си някакъв звук, обърна се и видя дотътрилия се Матиас. Той се присви до Стен и го зяпна напрегнато, с пребледняло лице, с очи, пълни с гняв и омраза. Омраза… не към Стен… но…
— Баща ми — промълви той. — Той ли е дал заповедите да ни изоставят?