— Ти ли уби брат ми?
— Не.
— Щеше ли да го направиш, ако имаше шанс?
— Вероятно.
София кимна.
— Сега с войниците ти ще си заминете.
— Да.
— Ще дойда с теб.
Стен се поколеба — не мислеше, че е добра идея Бет да се запознае със София, въпреки че Бет вече не му беше любовница. А и обяснението, че Стен не е нито полковник, нито бивш войник, щеше да е доста сложно.
София сви рамене.
— Ще отидеш някъде на почивка с възнаграждението си, нали?
— Вероятно.
— Ще я прекарам с теб. — Баронските навици умираха трудно. — А след това — продължи София — ще си отида. Винаги съм искала да видя Имперския двор.
Стен прикри въздишката на облекчение. Любовта е нещо чудесно, но тя не трае по-дълго от службата. За съжаление.
— Поне за известно време няма да искам да видя Небта — завърши София.
Стен нямаше коментар. Тя хвана ръката му и двамата станаха и тръгнаха към колибката в края на плажа.
Глава 47
Петте бойни имперски кораба клас „Герой“ висяха в стационарна орбита над Санктус. Надвисналите отгоре акули се придружаваха от патрулна ескадрила и три пълни ескадрили унищожители. Формацията бе подкрепена от половин флот помощни кораби, съдове за планетарен щурм и два батальона от Първа гвардейска дивизия.
Когато пристигаше, за да открие новопостроена сграда или да узакони някой завоевател, Императорът предпочиташе да няма изненади — най-малкото пък от онези, които започваха с „бум“ и насочваха някакви хвърчащи неща в негова посока.
Фишът, който куриерският кораб достави, тежеше почти килограм и съдържаше всичко, което трябваше да се знае или направи по темата:
Протоколен наръчник за Имперски визити.
Включваше информация, като какви оръжия може да носи почетната стража (никакви оръжия за масово поразяване, никакви хладни лични оръжия, личните оръжия — с празни затвори, без пълнители); дължината на приветствената реч (не по-дълга от пет минути); броя на хората, имащи право да произнесат слово при кацането (максимум трима); изисквания по разквартируването на Имперска сигурност (една казарма плюс апартаменти в съседство с императорските покои); изисквания за менюто на отряда за сигурност (обичайното императорско меню за цивилните; дхал, ориз и пилешко или соев стек за гурките); и прочие, и прочие — до безкрай.
Смущаващо подробен в детайлите, фишът беше една от причините Императорът да оцелее по лично негова преценка — след над 160 опита за атентати, само три от които се бяха оказали успешни.
Беше, разбира се, един от малкото слънчеви дни на Санктус. На един островен континент това също така означаваше достатъчно топло, за да поплуваш.
Събраната йерархия на Църквата на Таламеин, която трябваше да стои на парадната трибуна в официално облекло един час преди съмване, колективно и мълчаливо желаеше хубава гъста мъгла или още по-добре — снежна буря.
Императорът — въпрос на политика — умишлено ги караше да чакат.
Видните особи стояха на няколкото квадратни километра площадка за кацане. Сподвижниците бяха около тях в пълни парадни униформи. В другия край на полето, зад охранявания периметър, бяха онези щастливи граждани на Санктус, на които бе позволено да видят първата императорска визита на Санктус. Както впрочем и в целия куп Лупус.
Матиас и баща му стояха един до друг и се потяха обилно. Никой от двамата не виждаше причина да заговори другия.
А после тълпата зашумя — високо в небето пет петънца се материализираха и се понесоха надолу.
Петната се уголемиха и се превърнаха в патрулни кръстосвачи. Тълпата завика възторжено — кръстосвачите бяха авангардът на Императора. Корабите изтрещяха със звуковата вълна и спряха на хиляда метра над полето, после бавно се спуснаха, по един във всеки от четирите ъгъла на площадката за кацане, а петият точно срещу почетната трибуна.
Рампите за слизане се плъзнаха надолу и униформените бойци затичаха по тях, разгръщайки се в боен строй. Заредените им уилигъни бяха насочени и готови за стрелба.
От петия кораб по рампата към трибуната с посрещачите тръгнаха на бегом други две формации. Всички бяха в обикновените кафяви ливреи на Имперската прислуга. И всички бяха бивши гвардейци, корпус „Меркурий“ — и оперативни служители от „Богомолка“.
Бързо, без да ги притеснява ничие достойнство, те провериха оръжията на сподвижниците, за да са сигурни, че наистина са празни.
Друго отделение, мърморейки извинения, се качи на парадната трибуна и прекара около важните личности маса-детектори.
Теодомир беше унизен. Един от слугите дори има наглостта да конфискува плоската с вино, която Теодомир беше сложил във вътрешния си джоб за ресурс при бедствено положение.