Теодомир примига, а Матиас изпита непреодолим подтик да коленичи. Императорът забеляза объркването им и се усмихна.
— Стори ми се… интересен — продължи Императорът. — Във всеки случай беше необичайно да се види толкова искрена всеотдайност у един толкова млад човек.
Матиас примигна — единствените холоси на Таламеин, които бе виждал, го показваха като престарял брадат мъж. Не можеше да прецени кое го слиса повече — да разбере, че Таламеин наистина е крачил по лицето на Галактиката като обикновен човек, или че добродушният мъж срещу него наистина е говорил с Първия пророк.
Зад тях тълпата се размърда, защото един от сподвижниците чу думите на Императора, ахна „ерес“ и посегна към оръжието си, забравил за момент, че е деактивирано.
Преди ръката му да пипне кобура, едно остро като бръснач кукри се допря до гърлото му и той чу тихо съскане:
— Пусни оръжието, невернико! Веднага.
Сподвижникът се подчини и младият хавилдар-майор се усмихна учтиво, поклони се и прибра дългия нож в канията.
Императорът избра да направи прокламацията си след службите, на широките стъпала на самото вътрешно укрепление. Този път словото беше записано и разпратено по радиомрежата на целия звезден куп.
— Посетих Санктус — заяви той. — И видях с очите си плодовете на Таламеин, и ги намерих за достатъчно ценни, за да принадлежат на Империята. Опознах и изслушах вашия пророк Теодомир, и го намирам за добър и мъдър. По тази причина заявявам, че ръката на Императора е вече протегната над звезден куп Лупус и над неговия народ, и че ще помагам с всички средства, които са необходими. И заявявам, че този пророк, Теодомир, е законният владетел на звезден куп Лупус и че той и неговите потомци, докато не реша да оттегля покровителствената си ръка над техните глави, са законните владетели на този регион. И нека силите на Вселената и Първият пророк Таламеин благословят и одобрят това решение.
След което последва голям възторг и истерия, а на Императора повече от всичко му се искаше да се върне на кораба, да си облече халата и да удари няколко — не, много питиета.
Но не можеше. Предстоеше банкетът.
Глава 48
Махони се мъкнеше по Авенюто на Монументите и броеше гробници. Спря пред съответната крипта и зачака. Нищо. Не го чакаше никой. Той се наведе и влезе в криптата.
— Полковник — чу се от тъмното гласът на Стен. — Мисля, че имаме проблем.
— Давай — строго каза Махони.
— Няма сигурни данни.
— Докладвай, казах.
— Усещане само. Слухове. Говори се за свещена война.
Махони донякъде беше благодарен на тъмнината. Внезапният шок не е най-подходящата реакция пред един подчинен.
— Теодомир?
Стен сви рамене.
— Но как? — каза Махони. — Той е пиянде. Развалина. Няма подтик.
— Знам — отвърна Стен. — Звучи безсмислено.
— А Матиас?
— Възможно е — каза Стен. — Вижте, казах ви, че са само приказки. Все пак ме притеснява. Просто съжалявам, че не ни оставихте повечко време да го решим.
Махони помисли малко, кимна и каза:
— Да, ти наистина ме помоли за повече време.
Стен си замълча.
— Прав си, момко. Трябваше да изчакаме, докато нещата се уталожат. Не мога да ти кажа защо, но просто нямахме време.
— Е добре — продължи той уморено. — Ти си човекът на терена, лейтенант. Програма?
Стен опипа ножа в ръката си, помисли и после отговори откровено:
— Майната му, ако знам. Но трябва да намеря някакъв начин да позадържа за известно време наемниците си. Единственото, което мога да измисля, е да висна тук здраво, докато ситуацията се изясни.
— Разбираш какво може да се случи при най-лошия сценарий — да оставим настрана половин милион изклани миньори, война из целия куп Лупус, пръскащи се из вселената въоръжени до зъби пророци и пълно въвличане на Гвардията — нали? Искам да кажа за мен и теб, момче, ако ще говорим за важните неща.
— Аз отивам в наказателен батальон, а вие — в полева команда.
— Грешка. И двамата ще въртим кирките в някой блатен свят. Ти като редник, аз като сержант — каза Махони. — И то при положение, разбира се, че Вечният император не ни използва червата за погребален саван. На този етап на играта обаче мисля, че програмата ти е вярна. Дано, ако дойде най-лошото, ти и бойците ти да можете да прекратите проблема от раз. Но се съмнявам.
Той поклати тъжно глава и тръгна към изхода на криптата.
— Полковник?
— Да, лейтенант?
— Една услуга. Всъщност две.
Махони се закова на място. Лейтенантите не искат лични услуги от командирите си, дори в секция „Богомолка“. Но на лейтенантите също така обикновено им липсва нахалството да кажат на командира си, че бойният му план се е оказал пълен дракх.