— Какво?
— Имаше един мъж на служба при мен. Редник Уилям Кършайн. Умря при последния рейд срещу яните.
— Продължавай — каза Махони.
— Беше бивш гвардеец. Първи щурмови. Бих искал да бъде върнат посмъртно в строя. Е, и един медал няма да навреди. Ако е имал близки, може би ще се чувстват по-добре.
Махони не попита дали е заслужено. Все пак поклати глава.
— Как да намеря досието му, лейтенант? Знаеш ли колко Кършайновци сме имали в гвардията?
Стен се ухили.
— Точно него ще го намерите много лесно, полковник. Разжалван четиринайсет пъти и предлаган за Галактическия кръст около четири пъти.
Махони се съгласи с неохота. Щеше да го направи.
— И каква е другата услуга, след като явно съм избран за личния ви кучкар, лейтенант?
Стен се поколеба.
— Това е по-лично.
Махони зачака.
— Става дума за Сестрата на Паррал — каза накрая Стен. — София.
— Красива жена.
— Вземете я с вас. Иска да бъде представена в двора.
— Дотам ли си я докарал, момче?
— Не знам, сър.
Махони помисли и сви рамене. Какво толкова, по дяволите! И това щеше да направи.
— До утре вечер, лейтенант. Старт при трета смяна. Кажи й да се яви на „Верцингеторикс“. Трета рампа. Ще я посрещнат.
— Благодаря, сър.
Глава 49
Островният континент на Санктус сякаш потръпна, когато Имперският флот се надигна от повърхността и увисна за миг успоредно на парадната трибуна, където обкръжени от сподвижниците стояха Теодомир и Матиас. После корабите изригнаха бели облаци и се стопиха в нощния мрак.
Долу, сред полето, зад един хангар, стояха Одо, Стен и Алекс.
Стен махна за довиждане на София. Тя беше приела вестта за незабавното си заминаване без особена изненада. Най-малкото не бе казала много неща. Но то пък и двамата не бяха особено приказливи в безумната суматоха на последните си любовни прегръдки, преди Стен да я придружи до десантната рампа на огромния имперски боен кораб.
Тон изтласка тази част от живота си някъде в задната част на мозъка си и се обърна към Одо.
— Вие човеците много си падате по сбогуванията — подметна бхорът.
— Не сега, Одо — каза Стен. — Искам да заредиш с гориво един от бойните си лихтери и да стоиш на десетминутна готовност. Искам и два кораба да кръжат в пълна готовност край Небта. За лихтера искам двама от стрелците, които използва на Ърич, а теб лично — за пилот.
Челото на Одо изпъкна напред и нагоре.
— Невъзможно, полковник. Войната свърши и аз си имам търговски интереси, които трябва да…
— Важно е. Защото ако не го направиш, може никога вече да няма търговски интереси за бхорите.
Одо изпъшка, но като че ли го разбра.
— И нямаш разумно обяснение за това?
— Не. Засега.
— Тогава наистина те разбирам, Орисницата ти.
Този път Стен го погледна объркано.
— Ще стане. Корабите при Небта ще ги имаш до пет дни. Допускам, че ще се използват в случай, че войниците ти имат нужда от незабавно убежище.
Стен въздъхна облекчено. Сега поне си беше осигурил задна врата — и за себе си и за наемниците.
За жалост, неговата „орисница“, съдбата, щеше да се реши за по-малко от двайсет часа. Твърде рано за корабите на Одо.
Глава 50
Стен кацна край черния път, слезе, изпъна униформата си и продължи пеш.
Пътеката към лагера на сподвижниците бе означена с червени флагчета и докато ги подминаваше, той си спомни нещо, което му беше казал Махони — че няма нищо по-опасно от войник, току-що получил първата си лентичка за храброст.
— За поо… чест!
Матиас, с двама сподвижници от двете му страни, чакаше при последния завой на пътеката. И тримата се бяха изпънали „мирно“. Стен им отговори с небрежно махване с ръка като старши офицер.
— Свободно — каза той и сподвижниците отпуснаха крак.
Матиас закрачи напред с изпъната ръка, с широка усмивка на лицето.
— Полковник. Искрено съм щастлив, че можахте да дойдете.
Стен козирува, изгледа Матиас и каза:
— Войната вече свърши. Нямам официален ранг, така че да оставим вече титлите. — Свали ръка и отстъпи крачка назад. — Приех поканата ви като заповед. — И след пауза: — Или греша?
— Беше покана към приятел — каза Матиас малко смутено. След което хвана Стен под ръка и го поведе към гимнастическия салон. — Имаме много неща за обсъждане.
Стен повдигна вежда.
В офиса до малкия гимнастически салон личаха известни промени. Беше добавена огромна полугероична картина, изобразяваща Матиас, и също толкова голяма снимка на офицерите на сподвижниците — с Матиас в средата естествено. И, забеляза Стен, съвсем малък портрет на бащата на Матиас, Теодомир. Беше прибавена и голяма дъска за обяви, напътствия и заповеди. От Матиас.