Выбрать главу

— Татко — каза Матиас.

Теодомир спря на стъпалата и нетърпеливо се зачуди какво ли иска тоя тъпак, синът му.

Младежът извади кама и Теодомир отстъпи назад. И чак сега забеляза, че Матиас е с неколцина мъже в кървавочервените униформи на сподвижниците.

— Не може ли друг път? — изхленчи той. — Сега бързам.

Беше много странно — защото разбираше за какво е извадена камата. Но всичко беше като насън.

После забеляза, че другите мъже също са извадили камите си.

Синът му заби камата в гърдите му и Теодомир изпищя. Пищя и пищя, и пищя, докато другите също го мушкаха с ножовете.

Стражите на Теодомир дотичаха с извадени оръжия. Матиас гледаше баща си отгоре. Последен вопъл, гърч и Пророкът беше мъртъв.

— Той е мъртъв — уведоми Матиас бащината си гвардия.

Миг колебание, след което се разнесе трополене — мъжете захвърлиха оръжията си и нададоха възторжени викове.

Матиас беше Истинският пророк.

Глава 52

Друг закон на „Богомолка“: „Когато се съмняваш, осигури си авариен изход.“

Алекс беше приготвил аварийния изход веднага щом Стен се върна от срещата си с Матиас. Нямаше указания, но знаеше, че нещо скоро ще им се стовари на главите.

Тъй като бяха разквартирувани в самия Храм, аварийният изход представляваше две боядисани в цвят гранит катерачески въжета, спуснати от един прозорец.

В една урна наблизо бяха плъзгачите, необходими за бързо слизане по въжето.

Така че когато се почна скръбният вой по повод кончината на Теодомир, Стен и Алекс се задвижиха. Първите двадесетина по-амбициозни сподвижници, които нахлуха през вратата, се натъкнаха на една от неприятните изненади на Алекс.

Беше им приготвил дирекционни мини, свързал ги беше към сензори и ги беше окачил от двете страни на вратата. Те предизвикаха такава бъркотия, че наистина забавиха следващата вълна сподвижници.

Паузата позволи на Алекс и Стен да закачат плъзгачите за въжетата и да изскочат заднишком през прозореца.

— Хайде, момче — подкани го Алекс щом стъпиха на земята. — Тук вече не раздават десерти.

Изхвърчаха през портите на Храма и затичаха към града и към космодрума, където, отчаяно се надяваше Стен, Одо трябваше да ги чака с лихтера.

— Хич да не ти пука — викна му ухилено Алекс. — Трябва само да се разкараме от фанатиците, да духнем от скапаната планета и после няма кво да му мислиш, освен за гнева на Махони и на Вечния император.

В този миг срещу тях се появи цял взвод сподвижници. Алекс се смъкна на едно коляно, извади оръжие и откри огън.

После двамата затичаха по някакви улички и Стен си помисли, че ако оживее в следващите минути, ще може да се оправи с гнева на когото и да било.

ПЕТА КНИГА

СТРЕЛА

Глава 53

Матиас, единственият Истински пророк на Таламеин, стоеше пред своите сподвижници — червено море, проснало се пред очите му в безкрайни изпънати редици.

Пророкът говореше вече от три часа, преповтаряше последните подвизи, преукрепваше вярата им в себе си и в Таламеин, и ги докарваше до бяс. Гласовете им бяха прегракнали от крещене, лицата им зачервени. Имаше дори припаднали от екстаз.

Матиас им беше казал за измяната на наемниците на Стен, който, в съюз със стражите на баща му, устроил коварния заговор за убийството на предишния Пророк.

Теодомир вече бе свят мъченик на Таламеин. Матиас увери сподвижниците, че докато той е жив, името на баща му няма да бъде забравено.

После заповяда да изведат напред предателите от бащината му гвардия. Стражите мълчаха съкрушени. Някои плачеха. Заповяда да ги екзекутират един по един и сподвижниците посрещаха с бодри възгласи всяка поредна смърт.

Сега Матиас градеше финалните моменти на своята реч.

— Не е смъртта това — извика той, — което готвя за наемниците на предателя Стен. В този момент те чакат съдбата си в моите килии, изоставени от своите водачи, Стен и Килгър, които избягаха като последни страхливци.

— Убий ги — развикаха се сподвижниците.

Матиас вдигна ръка за тишина.

— Още не. Все още не, братя мои. Първо ще ги разпитаме, така че цялата Империя да разбере за гнусните им престъпления. И тогава ще ги осъдим и ще ги екзекутираме.

Той се усмихна на младите си бойци и продължи:

— Назначил съм комисия от сподвижници, която да реши как точно да умрат.

Малка пауза за ефект.

— И ви обещавам, че тази смърт ще бъде дълга. Ще умрат в агония. Ще изстискаме от тях всяка възможна капка кръв, за да им платим за смъртта на моя баща.

Сподвижниците изреваха одобрително. Матиас сниши глас, вече готов да изиграе последната карта.