Глава 58
Събирането му с екипа беше кратко и диво. Мънин дори се изправи на задните си крака и го облиза по лицето. Хъгин — според Стен по-умното животно — изръмжа, скочи на масата и налапа всички чирози на една хапка.
— Виждам, свръхсилна буцо лой — изръмжа Айда на Алекс, — че можете да се оправите и без мен.
Алекс чак хлъцна, но призна, че наистина много се радва, че я вижда.
Бет придърпа Стен настрана и попита загрижено:
— Какво се обърка?
— Трябваше да действаме бързо — отвърна Стен. — После ще ти разкажа.
Док беше странно смирен. Стен успя да прегърне два пъти Бет, което му навя някои интересни мисли за нещата, които бяха правили в по-ранните дни на познанството си, след което отиде, коленичи и погледна коалоподобния алтаирец в очите.
— Отмъщението ти е ужасно, Стен — унило каза Док.
Стен го изгледа озадачено.
— Знаеш ли какво ни накара да правим Махони, след като те командироваха? Имаш ли изобщо представа в какво се изразява неговата представа за На Негово величество Имперската тъпотия? — Гласът на Док премина във фалцет.
Стен знаеше, че Док ще му го каже.
— Лека задачка — продължи антропологът на екипа. — Идеална за един екип с отслабени ресурси, така ни каза Махони. Тропически свят, на който някакви местни хуманоиди се канели да свалят местното правителство. Трябваше уж само да пазим посолството.
— Махони каза, че Императорът напълно бил одобрил революцията — продължи Бет. — От нас се очакваше да пазим всички имперски служители — и техните семейства — да не попаднат в същата мелачка, в която щяха да хвърлят правителството.
— И го направихме — добави Айда. — Първо на първо, нямаше нито един комскан, доколкото можах да преценя, който да не е под наблюдение. Знаеш ли колко кредита загубих? Имащ ли си представа колко от моите инвестиции — нашите инвестиции! — станаха на дракх само защото ни натикаха в тая миризлива подмишница?
— Но не това бе най-лошото — продължи Док. — Бяхме дегизирани като гвардейска охрана — дори успяхме да убедим онези скапаняци, дето наричат себе си „Форин Сървиз“, че Хъгин и Мънин са съвсем нормална част от всеки гвардейски екип.
Той изсумтя, натика огромен къс месо в мечата си паст и задъвка.
— Беше пълна веселба — подхвана Бет, докато Док дъвчеше. Опитваше се, без голям успех, да се сдържи да не се разсмее. — Аборигените завзеха двореца. Обсадиха посолството. Обичайната ситуация. Пуснахме няколко куршума над главите им и те се прибраха да поразмислят над някои неща.
През бързо изчезващата мръвка, която като че ли повече подхождаше за Хъгин, Док добави:
— Бяхме се подготвили, разбира се, за аварийно изтегляне — през задната врата, през някакви свързани помежду си съборетини, на открито, през една неохранявана градска порта и после малка разходка от дванайсет километра до един гвардейски унищожител.
— Е? — зачуди се Стен. — Какъв беше проблемът?
— Децата — каза Док. — Айда, която не знам как все успява да ми се налага, ми нареди да отговарям за малките в посолството. Гадни месоядни пискливи хуманоиди!
— Те се влюбиха в него — намеси се Айда. — Слушаха всяка негова дума. Караха го да им пее песнички. Даваха му бонбонки. Галеха го.
— С гадните си лепкави лапички! — Док изръмжа. — Трябваха ми цели три цикъла, докато си оправя козината. И ме наричаха… — Той потръпна. — Представяш ли си, наричаха ме „Мечо Пух“.
Стен се обърна така, че Док да не вижда лицето му, и плесна Хъгин да слезе от масата. После се овладя и се обърна.
— Е, след като сте си починали, искате ли вече да се върнете отново на работа? Става дума за нещо приятно и невъзможно.
Док налапа още една мръвка, после екипът заслуша доклада на Стен.
Глава 59
Планът за бягство се развиваше изключително добре. Онези от наемниците, които имаха повечко опит в губене на войни, бяха успели да скрият дребни хладни оръжия. Събраха ги и раздадоха най-подходящите за копане и рязане на най-дребните, най-яките и най-малко страдащите от клаустрофобия пленници.
Само за две нощи плочите, покриващи пода на подземния затвор, бяха изрязани и вдигнати, след което започна копаенето. При всяко броене на затворниците и смяна на охраната ги връщаха на мястото им и ги ограждаха с фалшив „цимент“, направен от сдъвкан хляб.
Виола, която беше поела командването на секцията от Лицея след смъртта на Игън, беше изчислила маршрута на тунела, използвайки за опорни точки малкото, което можеше да се види от зарешетените прозорци.
По-набожните наемници и част от онези, които имаха дар слово, се бяха включили в учебните групи на инструкторите на Матиас.