Следващият пазач зяпна от изненада. Бет го застреля и той падна без звук.
Викове, дрънчене и пълно объркване. Бет вдигна очи и видя слисаните стражи. Двайсетина. Викаха и сочеха. И почнаха да надигат оръжията си.
Бет пъхна два пръста в устата си и изсвири силно. И сякаш цялата улица изрева с рева на тигрите.
Трима от мъжете паднаха изкормени още преди другите да разберат какво става. Хъгин и Мънин скачаха между тях, дращеха, деряха и късаха. Настъпи пълна паника.
Затрещяха пушки, но куршумите заразкъсваха сподвижници вместо тигри.
Сподвижниците побягнаха към стражевия тунел бутаха се един-друг кой да бъде пръв.
Беше дълъг и тесен тунел, с врати в двата края. Едната — откъм улицата — беше отворена за смяната на поста. Сигурността изискваше другата — единственият им изход — да е затворена.
Хъгин и Мънин бяха по петите им.
Изпадналите в паника мъже се катереха по стените и се мъчеха да се скрият в процепите. Тигрите ги смъкваха долу.
Един от стражите отвътре наруши заповедите и натисна бутона, за да отвори вътрешните врати. Когато все още живите сподвижници се изсипаха през тях, той вдигна оръжието си да стреля по тигрите, но преди да натисне спусъка, главата му се пръсна като диня.
Бет и Одо тичаха през тунела, крещяха и стреляха. Пътят към арсенала беше отворен.
Стен и Алекс прикачиха карабинките на тънкия кабел. Манастирът беше на двайсет метра под тях и на стотина метра разстояние.
Стен дръпна за проба дръжките на колелото, после се хвана здраво, люшна се и започна дългото и бързо спускане към покрива на манастира. Затаи дъх, когато скоростта почна да се увеличава. Зад него се чу тихо „хмм“ — Алекс го беше последвал.
Покривът се приближаваше все по-бързо и Стен сви крака да омекоти сблъсъка. Всичко мина като по учебник. Щом стъпи на покрива, чу воя на алармите и бръкна в раницата си за граната. Чу до себе си силното тупване на Алекс.
После двамата спринтираха по покрива.
Един от охраната опита да стреля по тях, но Алекс го свали с изстрел от уилигъна си. Спряха на трийсет метра от ръба на покрива. Стен бързо намери подходящ за целта отдушник и си го отбеляза наум на картата.
— Този — извика той и завъртя колелото на таймера на една граната на седем секунди. Алекс имаше готови още три гранати. Пуснаха ги в шахтата и избягаха.
„Пет, шест, седем“ — и гранатите избухнаха. Взривът ги събори на плочата и ушите им звъннаха. Изригна пушек. Двамата затичаха обратно към дупката в покрива.
Алекс измъкна от малката си раница кутията с адхезивна корда, прикрепи единия край на покрива и хванал с две ръце кутията, се плъзна надолу към затвора.
Стен го последва, като скочи от последните няколко метра. След това затичаха по дългия каменен коридор.
Зад дебелите стени се чуваше тропот на ботуши. Тресна се някаква врата и в коридора нахлуха мъже и откриха огън.
Куршумите запищяха около двамата и Стен и Алекс откриха огън в същия миг. Стен запрескача през труповете и умиращите и спринтира към дъното на коридора.
Между тях и Филипс имаше здрава метална врата. Стен лепна пластичния взрив, натисна бутона и залегна. Последва оглушителен взрив и вратата рухна.
Стен и Алекс пуснаха по един убийствен залп към догонващите ги сподвижници и хукнаха по коридора към килиите.
По опразващите се улици алармите пищяха.
Айда и Док чакаха. Айда бързо откри двойния контролен лост, а Док разгада зареждащия механизъм на четирицевното самоходно оръдие.
Разделиха си блокче протеин и докато дъвчеха гадните бучки, се разбраха да отложат неразбирателствата за по-късно. След това чуха бученето на идващите подкрепления. Айда започна да пали двигателя.
— Почакай — каза Док.
Айда преглътна нетърпеливата си ругатня и зачака.
После видя през окуляра приближаващите подкрепления. Най-напред по улицата завиха самоходните оръдия, същите като това, което караха те. След тях прииждаше тълпа сподвижници.
— Сега — каза Док.
Айда избута напред лоста на дросела и самоходното оръдие с оглушително бръмчене излезе по средата на улицата. Докато онези успеят да реагират, вече беше открила огън.
Снаряд след снаряд се посипаха по прииждащите транспортьори и войници и улицата изведнъж изригна като вулкан.
Док се беше развихрил до неузнаваемост и зареждаше снарядите почти със същата бързина, с която стреляше Айда. Съжаляваше само, че не може да види през визьора й кървавата касапница отвън.
Стен тикна тънкия като пръст детонатор във вратата на килията и затвори очи. Кратко блесване, тих взрив и вратата се отвори.