Бет скочи и я притисна до гърдите си, докато Хъгин и Мънин довършваха сподвижника, стрелял в нея. После я пусна на земята, вдигна уилигъна и започна да стреля — всичко наоколо се затресе и закънтя, и куршумите се посипаха по тичащия към нея взвод сподвижници.
Глава 72
Съветниците на Матиас умряха веднага щом Стен и Алекс нахлуха през двукрилата врата на конферентната зала — бяха твърде заети да гледат вихрещата се в двора касапница, за да чуят предсмъртните хрипове на стражите пред залата. Поради която малка грешка станаха много мъртви.
Матиас стана. Не изглеждаше много изненадан от кръвопролитието. В същия миг Док се смъкна от раницата на Алекс и зареди хиподермичната ампула. Алекс държеше Матиас в мерника на уилигъна си. Пророкът бавно закрачи към тях.
— Очаквах те — каза Матиас. — Моят най-добър приятел и моят най-опасен враг.
После съблече червената си куртка, разкърши рамене и сви юмруци.
Стен чакаше.
— А сега ще решим Истината на Таламеин — тихо каза Матиас и пристъпи към него.
Стен помисли за разумните увещания и молби за приятелство, които беше предлагал, за да избегне цялото това излишно противопоставяне. Без полза. Смъкна раницата си и тръгна напред.
Матиас посегна към колана си и измъкна малък пистолет. Стен скочи, изрита с десния крак и пистолетът изхвърча от ръката на Матиас.
После отстъпи една крачка и каза:
— Не трябва да умреш.
— Разбира се — съгласи се Матиас. — И няма да умра. Не и сега, не и тук. Това е Изпитанието на Пламъка. — И нападна.
Стен се приведе, перна го в бедрото с ръба на дланта си, превъртя се, докато Пророкът падаше — но Матиас внезапно замахна с дясната си ръка към главата му.
Стен се дръпна и убийственият удар на Матиас изсвистя покрай ухото му.
Стен блокира и го удари в слепоочието. Пророкът се превъртя два пъти назад, изправи се и се усмихна.
— Ти наистина си достоен противник. — И отново се хвърли напред. Стен блокира страничния замах, но основният удар на Матиас се стовари върху черепа му.
Светът се замъгли и раздвои. Стен успя да удари Матиас в корема, после се хвърли по корем на пода, претърколи се и се изправи да посрещне атаката.
Замъгляващи гледката движения. Стен удари Матиас с коляно в диафрагмата и той залитна назад.
Стен го удари по ухото и му спука тъпанчето. Удар с двете ръце щеше да го убие, но единичният удар щеше само да завърти ума му като пумпал. Матиас се олюля и залитна назад.
А Стен пристъпи напред… удар… юмрукът му се заби под гръдния кош на Пророка. Матиас се преви.
И все пак успя да замахне към лицето на Стен. Стен отблъсна удара, после изкрещя, скочи във въздуха и изрита Пророка в гърдите.
Матиас с трясък се срина на пода.
Док дотича и бързо опипа пулса му.
— Задоволително — промърмори той, натисна спринцовката и дрогата се вля във вените на Матиас. — Може и да си му счупил няколко кости, но не го уби.
Стен не го слушаше. Беше се отпуснал в полулотос и се съвземаше.
Глава 73
Мълниите на Бет из двора; тялото на Айда; Филипс, педантично сваляща със снайперски изстрели всеки появил се пред очите й сподвижник; Одо, явно опитващ се да намери сподвижник, който може да бъде изхвърлен целият през крепостната стена; тигрите, снишени до невъзможност, пълзящи под огнената стена на трасиращите куршуми. Край на трасиращите. Начало на писъците.
И тогава тя чу глас кънтящ глас, който изведнъж превърна шума на битката в тихо шумолене и всички — и сподвижници, и наемници и дори хората от „Богомолка“ се обърнаха към високата стена на храма и към терасата.
На терасата стоеше Матиас, на гърдите му бе окачен мощен микрофон.
— Говори ви Таламеин!
Боят моментално спря. Сподвижниците се заспоглеждаха — очакваха още изстрели. Но наемниците бяха също толкова смаяни и зяпаха облечената в яркочервено фигура.
Сподвижниците паднаха ничком и речта продължи. Скован, метален, но властен глас.
— Избрал съм временно да обитавам тази обвивка от плът, за да говоря на вас, народа на Вярата и на Пламъка.
— И избрах да ви се явя в тази проядена от грях плът, за да опазя народа си да не пропадне в ямата на ереста.
— Аз, Таламеин, взех Пламъка, за да дам на ония, що обичам, свободата. И макар отдавна да се пренесох във вечен покой, ти още си ми възлюбен, народе на Санктус, както и народите на звездния куп Лупус.
— Ала сега ви виждам като паяк на тънка нишка, увиснал над ужасната пропаст на разрухата. Моята вяра бе вяра на кръстоносец… кръстоносец, който търсеше мир и също така свобода.