— И тогава, след като получехме своята свобода, всеки от нас, щеше да се грижи за своето, било то селяк или търговец, и всеки щеше да се грижи за Вярата на Таламеин, дълбоко във всеки от нас.
— Защото моята вяра е вяра на личността, а не вяра на държавите.
— Мислех, когато избрах да се възнеса в Пламъка, че ще мога да почивам в покой, защото съм ви дал лична свобода, богатство, мир и сигурност. И така, почивах в мир половин еон — продължаваше Матиас.
Речта не беше лоша, забеляза Бет, докато гледаше замръзналите по местата си сподвижници. Док сигурно много се гордееше със съчинението си.
— Но тогава, в своя покой, аз долових тътен, смут. И принудих се да изляза от топлината на Пламъка, за да огледам своя народ.
— За свой срам, заварих разруха, надвиснала над моя народ. И видях един млад мъж, който се опитваше да говори от мое име.
— Не беше зъл човек вашият пророк Матиас. Той наистина смаза ереста на яните. Но прекали в усърдието си.
— Но сега аз, Таламеин, провъзгласям грешката в избрания от него път.
— Аз, Таламеин, заповядвам на моя народ да остави оръжието и да се върне и да потърси щастие в домовете си. Защото само в мир и в сигурност ще избуи истинската вяра на Таламеин.
— Само в свобода и сигурност ще разцъфти Пламъкът на Таламеин във Вселената.
— И сега аз казвам: анатема на мъжа или жената, що вдигнат оръжие в мое име.
— Анатема на мъжа или жената, що се опита да обърна във Вярата който и да е неверник, освен с убеждение и пример.
— Анатема на всяко същество, което използва словата на Таламеин, за да затваря, да плени или да лиши всяко друго същество от онези права, които всички ние в сърцата си разбираме, че ни се полагат.
Сподвижниците бяха паднали на колене, с опрени в паважа чела.
— А сега ви оставям, за да се върна в Светостта на Пламъка. И ви заклинам да изпълните повеленията ми.
— Сторите ли го, когато тленната ви обвивка изгние, ще ви посрещна с добре дошли в Братството на Пламъка.
— И също така ви предупреждавам да не презирате този човек Матиас, от когото говоря. Макар и съгрешил, той търсеше истината. В негова памет искам от вас да вдигнете паметници.
— А сега се връщам в Пламъка.
— След като използвах тази обвивка и я осветих с присъствието си, ще взема със себе си и нейния обитател в Светостта на Пламъка.
— И ние двамата, Таламеин и смъртният Матиас, заявяваме, че тази телесна обвивка повече не може да служи на дълга и целите на плътта.
— Защото това ще е оскверняване.
— Благославям ви — и живейте в мир.
Микрофонът се изключи и Матиас, с втренчен към хоризонта поглед, направи четири крачки напред. Тялото му полетя към каменните плочи на двора на сто метра надолу.
Глава 74
Дворът се опразваше — бяха останали труповете, стъписаните наемници и оръжията, оставени от сподвижниците, които вече бяха тръгнали към града.
Бет се беше отпуснала до Хъгин и внимателно измъкваше парче шрапнел от лапата на Мънин. Филипс клекна до нея.
— Секция „Богомолка“, нали?
Бет я погледна неразбиращо.
— Моля?
— Разсъждавам логично — каза Филипс. — Когато един наемнически офицер се върне, за да спаси и мен, и бойците ми напук на всякакъв шанс, и води — ще ме прощавате — най-странните същества, на които съм имала удоволствието да се натъквам, и след това спечели войната, като накара тирана да се самоотрече публично, във всичко това чувам ехото на някои неща.
— Например?
— Например приказки, които съм слушала преди… хмм… да се разделя с Имперската гвардия. Все пак, не сте ли секция „Богомолка“ и не беше ли всичко това Имперска акция?
— Ега ти скапания корсаж — изграчи Айда зад тях. — Я престанете да ми се правите на умни и ми доведете доктор! Имам четири дупки в гърдите, а имам и инвестиции, за които трябва да се погрижа.
Глава 75
— Трябва да разберете колебанието ни — изхриптя мъжът със сивата брада и се олюля на тънките си крака. — При цялото ми уважение, полковник… нали така трябваше да се обръщаме към вас?… все пак трябва да си давате сметка за смута, който ни донесоха последните няколко години, особено на онези от нас, които са отхвърлили светските неща, за да изучават Таламеин в мир.
— Разбирам — съгласи се Стен.
Стоеше пред двадесетимата много грижливо избрани теолози на Таламеин — хора, избрани заради възрастта си, опита си, честността си и преди всичко мудността си. Намираха се в бившата тронна зала на Храма. Изглеждаше съвсем както преди, само дето беше разкаран двуръчният меч над видеокартата. Светеха само двата вечни пламъка.