Саки
Вълчицата
Ленърд Билситър бе от хората, които не съумяват да намерят нищо привлекателно или интересно в този свят и затова все търсят утеха в „невидимото“ — плод на техните преживявания, въображение или изобретателност. Децата успешно се справят с подобно начинание, но на тях им стига да убедят самите себе си; те не опошляват вярванията си, мъчейки се да ги предадат и на други хора. Вярванията на Ленърд Билситър бяха достъпни единствено за „малцината избрани“ — иначе казано, за всички склонни да го изслушват. Любителското му увлечение по невидимото навярно не би отишло по-далеч от обичайните баналности на салонен прорицател, ако едно случайно събитие не увеличи запасите му от мистични знания. Заедно с приятел, който проявяваше интерес към рудодобива в Урал, Ленърд бе предприел пътуване из Източна Европа в момент, когато голямата железопътна стачка в Русия от бъдеща заплаха се превръщаше в реалност. Стачката избухна, когато вече се връщаха, и ги задържа някъде отвъд Перм. По време на принудителния си неколкодневен престой на една странична гара той се запозна с някакъв търговец на хомути и железарии, който оползотвори протяжните часове на скучно и бездейно очакване, като посвети своя английски спътник в откъслечните си фолклорни знания, случайно получени от разни търговци и коренни жители на Забайкалието. Когато се завърна в домашното си огнище, Ленърд с охота разправяше преживелиците си във връзка с руската стачка, но затова пък пазеше тягостно мълчание относно някои неясни загадки, които само бегло спомена с тайнственото „сибирска магия“. След седмица-две това мълчание взе да се пропуква поради пълната липса на любопитство у околните; Ленърд започна да прави малко по-подробни намеци за огромните способности, които тази нова езотерична сила, както сам я нарече, давала на малцината посветени в тайните й. Лелята на Ленърд Сесилия Хупс, която по всяка вероятност обичаше сензациите повече от истината, направи порядъчно шумна реклама на племенника си, като разтръби наляво и надясно как той пред очите й превърнал една тиквичка в гълъб гривяк. Все пак поради славата, с която се ползваше буйното въображение на мисис Хупс, определени кръгове се отнесоха с недоверие към свръхестествените способности, описани в нейния разказ.
Колкото и противоречиви да бяха мненията по въпроса, дали Ленърд е чудотворец или шарлатанин, едно бе несъмнено — той се появи сред гостите в дома на Мери Хемптън с репутацията на изтъкнат специалист в някоя от тези две професии, а по принцип не бе склонен да отбягва рекламата, добра или лоша. Езотеричните сили и необичайните умения бяха застъпвани нашироко във всеки разговор, в който участваха той или леля му, а собствените му постижения в тази област, както минали, така и потенциални, бяха обект на загадъчни намеци и неясни самопризнания.
— Бих искала да ме превърнете във вълк, мистър Билситър — каза домакинята по време на обяда в деня след пристигането му.
— Мила моя Мери — рече полковник Хемптън, — никога не съм подозирал, че може да копнееш за такова нещо.
— Имах предвид вълчица, разбира се — продължи мисис Хемптън, — много ще ми дойде да сменя изведнъж и вида, и пола си.
— Мисля, че човек не бива да се шегува с тези работи — каза Ленърд.
— О, изобщо не се шегувам, уверявам ви, напълно съм сериозна. Само че не го правете днес, имаме само осем души за бридж, тъй че ще се наруши едното каре. Утре ще дойдат и други гости и ще станем по-голяма компания, значи утре вечер, след като похапнем…
— При сегашните ни непълни познания за тези тайнствени сили човек трябва да пристъпва към тях смирено, а не с насмешка — отвърна Ленърд с такава строгост, че домакинята незабавно смени темата.
Кловис Сангрейл седя необичайно мълчалив, докато траеше дискусията за възможностите на сибирската магия. Следобеда той отмъкна лорд Пабъм в относителното усамотение на билярдната зала, където му зададе един предпазлив въпрос.
— Случайно да имаш вълчица в колекцията си от диви животни? Някоя вълчица с умерено добър нрав?
Лорд Пабъм се замисли.
— Имам Луиза — рече той след малко, — много добър екземпляр от разновидността горски вълк. Получих я преди две години в замяна срещу няколко полярни лисици. Повечето от моите животни стават доста питомни още преди да са прекарали дълго време с мен. Май няма да сгреша, ако кажа, че като за вълчица Луиза има ангелски нрав. Защо ме питаш?
— Чудех се дали можеш да ми я дадеш за утре вечер — помоли Кловис с нехайния тон на човек, който иска на заем копче за яка или ракета за тенис.
— За утре вечер?
— Да, вълците са нощни животни, тъй че будуването в късните часове няма да й навреди — продължи Кловис с вид на човек, който внимателно е обмислил всичко. — Щом се здрачи, един от твоите хора може да я доведе от парка „Пабъм“ и с малко чужда помощ навярно ще успее да я вкара тайно в зимната градина точно когато Мери Хемптън дискретно ще напусне гостите си.