Лорд Пабъм за миг се облещи в Кловис с извинимо недоумение, после лицето му изведнъж се покри с цяла мрежа бръчици от смях.
— Значи такава била работата, а? Решил си на своя глава да направиш сибирска магийка. А мисис Хемптън съгласна ли е да участва в заговора?
— Мери тържествено обеща, че ще ми помогне, стига да ни увериш, че Луиза ще се държи кротко.
— Гарантирам за Луиза — каза лорд Пабъм.
На следващия ден дойдоха нови гости и компанията се разрасна, а Ленърдовият инстинкт за самореклама се развихри още повече от стимула, който представляваше увеличената публика. По време на вечерята той се разпростря надълго и нашироко по темата за невидимите сили и необяснимите явления, а потокът на впечатляващото му красноречие не пресекна чак до поднасянето на кафето във всекидневната като подготовка за всеобщото преселение към картоиграческия салон. Лелята на Ленърд слушаше почтително речта му, но жадната й за сензации душа копнееше за нещо по-драматично от обикновени словоизлияния.
— Няма ли да направиш нещо, за да ги убедиш в способностите си, Ленърд? — попита тя умолително. — Превърни някой предмет в нещо друго. Знаете ли, той наистина умее, стига само да поиска — добави лелята за сведение на останалите.
— О, направете го — възкликна Мейвис Пелингтън с жар, а молбата й бе подета от почти всички присъстващи.
Дори онези, които се отнасяха скептично към темата, нямаха нищо против да се позабавляват с любителска демонстрация на фокуснически умения. Ленърд почувства, че публиката очаква от него веществени доказателства за способностите му.
— Има ли някой — поде той — монета от три пени или някакъв друг малък предмет без особена стойност?
— Нима ще разиграете разни примитивни номера, като изчезване на монети и други такива? — презрително подхвърли Кловис.
— Смятам, че е много нелюбезно от ваша страна да не отговорите на желанието ми да ме превърнете във вълчица — каза Мери Хемптън, отправяйки се към зимната градина, за да даде на папагалите си обичайната им лепта от десертните блюда.
— Вече ви предупредих, че е опасно да се отнасяте с насмешка към тези сили — заяви Ленърд с тържествен тон.
— Не вярвам, че сте способен да го направите — провикна се Мери откъм зимната градина, смеейки се предизвикателно. — Хайде де, направете го, ако можете. Призовавам ви да ме превърнете във вълчица.
С тези думи тя мина зад един храст азалии и се скри от погледите.
— Мисис Хемптън… — започна Ленърд с нарастваща тържественост, ала не можа да каже нищо повече.
През стаята сякаш премина студен повей, а папагалите изведнъж се разпищяха оглушително.
— Дявол да го вземе, какво им става на тези проклети птици, Мери? — възкликна полковник Хемптън.
В същия миг още по-пронизителен писък, нададен този път от Мейвис Пелингтън, накара цялата компания панически да наскача от местата си. В различни пози на безпомощен ужас или инстинктивна защита гостите застанаха срещу сивия, наглед зловещ звяр, който се взираше в тях откъм папратите и азалиите.
Мисис Хупс първа се съвзе от всеобщия хаос, причинен от уплахата и смайването.
— Ленърд! — кресна тя на племенника си, — незабавно превърни тоя звяр в мисис Хемптън! Може да ни нападне всеки миг! Превърни го!
— Аз… аз не зная как — запелтечи Ленърд, наглед по-стъписан и ужасен от всички останали.
— Какво! — изрева полковник Хемптън, — най-напред си позволявате отвратителната волност да превърнете жена ми във вълк, а сега си стоите най-спокойно и твърдите, че не можете да я върнете в предишния є вид!
Справедливостта изисква да отбележим, че точно в този момент стоенето на Ленърд не би могло да се нарече спокойно.
— Уверявам ви, че не съм превърнал мисис Хемптън във вълк, изобщо не съм имал подобно намерение — енергично възрази той.
— В такъв случай къде се дяна тя и как се появи това животно в зимната градина? — строго попита полковникът.
— Естествено, налага се да приемем уверението ви, че не сте превърнали мисис Хемптън във вълк — рече Кловис учтиво, — но навярно сам ще се съгласите, че фактите говорят против вас.
— Нима ще трябва да слушаме всички тези обвинения, докато звярът дебне там, готов да ни разкъса на парчета? — възмутено проплака Мейвис.
— Лорд Пабъм, вие разбирате от диви животни… — подхвана полковник Хемптън.