— Дивите животни, с които съм свикнал да имам работа — рече лорд Пабъм,– са дошли при мен със съответните препоръки от известни търговци или пък са били отгледани в собствената ми менажерия. За пръв път се натъквам на животно, което се подава непринудено иззад храст азалии, оставяйки без обяснение изчезването на една очарователна и популярна домакиня. Доколкото може да се съди по външните характеристики — продължи той, — то изглежда като възрастен женски екземпляр от типа северноамерикански горски вълк, една разновидност на общия вид canis lupus.
— Я оставете латинското му име — изписка Мейвис, тъй като животното пристъпи малко по-напред в стаята, — не можете ли да го прилъжете с храна и да го затворите някъде, преди да е наранило някого?
— Ако това наистина е мисис Хемптън, която току-що вечеря обилно, едва ли ще я съблазним с храна — заяви Кловис.
— Ленърд — замоли мисис Хупс през сълзи, — дори ако това не е твое дело, не може ли да използваш огромните си сили и да превърнеш този страшен звяр в нещо безвредно, преди да се е нахвърлил да ни изпохапе? В заек, да речем.
— Не вярвам полковник Хемптън да е съгласен жена му последователно да се превръща в разни видове животни, сякаш си играем някаква игра с нея — вметна Кловис.
— Абсолютно забранявам подобно нещо! — ревна полковникът с гръмовен глас.
— Повечето вълци, с които съм си имал работа, извънредно много обичат захар — каза лорд Пабъм. — Ако нямате нищо против, ще опитам тази примамка и с този.
Той взе бучка захар от подложката на чашата си за кафе и я подхвърли на застаналата в очакване Луиза, която я лапна още във въздуха. През компанията премина въздишка на облекчение. Вълк, който яде захар, наместо да се опита да разкъса на парчета поне папагалите, не изглеждаше чак толкова страшен. Въздишката се засили до благодарствено ахкане, когато лорд Пабъм изведе животното от стаята, подмамвайки го с друга бучка захар. Всички мигновено се втурнаха към опразнената зимна градина. Там нямаше и следа от мисис Хемптън освен чинията, която съдържаше вечерята на папагалите.
— Вратата е заключена отвътре! — възкликна Кловис, който ловко бе превъртял ключа, докато уж проверяваше бравата.
Всички се обърнаха към Билситър.
— Ако не сте превърнали жена ми във вълк — рече полковник Хемптън, — ще бъдете ли тъй любезен да обясните къде е изчезнала тя, след като очевидно не би могла да мине през заключена врата? Не настоявам да получа обяснение за внезапната поява на северноамерикански горски вълк в зимната ми градина, но смятам, че имам известно право да попитам какво е станало с мисис Хемптън.
Билситър се впусна в повторни отрицания, които бяха посрещнати с всеобщо мърморене от недоверчивата и загубила търпение компания.
— Няма да остана нито миг повече под този покрив — заяви Мейвис Пелингтън.
— Ако нашата домакиня наистина се е лишила от човешкия си образ — каза мисис Хупс, — никоя от дамите не би могла да остане. Аз категорично отказвам да бъда придружавана от вълк!
— Вълчица е — рече Кловис успокоително.
Етикетът, който би трябвало да се спазва при подобни необичайни обстоятелства, така си остана неизяснен. Внезапната поява на Мери Хемптън обезсмисли дискусията.
— Някой ме беше хипнотизирал — възкликна тя сърдито. — Изведнъж се озовах в килера за дивеч, представяте ли си, а лорд Пабъм ми даваше бучки захар. Мразя да ме хипнотизират, а докторът ми е забранил да близвам захар.
Останалите се впуснаха да й обясняват ситуацията, доколкото това изобщо бе възможно.
— Значи вие наистина ме превърнахте във вълк, мистър Билситър? — извика тя развълнувано.
Ленърд обаче вече бе изгорил кораба, с който сега би могъл да се понесе по вълните на славата. Той успя само да поклати немощно глава.
— Всъщност аз съм човекът, който си позволи тази волност — рече Кловис. — По една случайност съм живял няколко години в Североизточна Русия и познавам магическото изкуство на района много по-добре от обикновените туристи. По принцип посветеният избягва да говори за тези странни сили, но в редките случаи, когато чуеш куп глупости, изприказвани за тях, просто се изкушаваш да покажеш на какви чудеса е способна сибирската магия, упражнявана от човек, който наистина я владее. Е, и аз се поддадох на това изкушение. А сега мога ли да получа малко бренди? Чувствам се доста изтощен след усилието.
Ако в този миг Ленърд Билситър бе в състояние първо да превърне Кловис в хлебарка, а после да стъпи върху него, с радост би извършил и двете операции.