Няколко души запротестираха, Овърхолсър изчака да млъкнат.
— Двайсет и три или двайсет и четири години, няма значение — рече, след като отново се възцари тишина. — Това е дълъг период. Дълъг период на спокоен живот. Вероятно забравяте туй-онуй. Първо, че децата са като плодовете. Господ винаги ни изпраща още. Знам, че е жестоко, но така сме живели, така ще бъде и занапред.
Тян не изчака да чуе други подобни изказвания. Ако продължаваха в този дух, нищо нямаше да постигнат. Той вдигна опопанаксовото перо:
— Чуйте какво ще ви кажа! Чуйте, моля!
— Говори, сай — отвърнаха останалите, а Овърхолсър го изгледа накриво.
„Гледай ме, колкото щеш! — помисли си Тян. — Защото ми писна от такива страхливци, които все слушат «здравия разум».“
— Уейн Овърхолсър е умен и преуспяващ човек — подхвана — и поради това не искам да му противореча. Освен това е достатъчно възрастен, за да ми бъде баща.
— Имаш късмет, че не ти е баща — обади се Ротисър, единственият ратай на Гарет Стронг.
Избухна дружен смях. Дори Овърхолсър също се засмя, но подхвърли:
— Синко, ако не искаш да ми противоречиш, не го прави.
— Налага се.
Тян закрачи бавно пред скамейките, ръждивочервеното опопанаксово перо в ръцете му се полюшваше. Той леко повиши глас, за да им даде да разберат, че не се обръща само към богатия фермер:
— Налага се, защото сай Овърхолсър е достатъчно възрастен, за да ми бъде баща. Неговите деца вече са пораснали и доколкото ми е известно, са само едно момче и едно момиче. — Замълча за миг, сетне нанесе решаващия удар: — Родени през две години!
С други думи, сами деца. И двете защитени от Вълците, макар че не се налагаше да го напомня. През залата премина шепот.
Лицето на Овърхолсър придоби заплашително яркочервен цвят.
— Не е честно, Джафърдс! Щях да съм на същото мнение, дори да бяха близнаци! Дай ми това перо. Искам да кажа още нещо.
Присъстващите обаче затропаха с крака, отначало бавно, сетне по-бързо, докато звукът премина в ожесточено барабанене като от градушка. Овърхолсър се огледа от гняв, лицето му бе станало почти пурпурно.
— Искам да говоря! — изкрещя. — Чуйте ме, моля.
Заляха го възгласи „Не, не“, „Не сега“, „Джафърдс държи перото“ и „Сядай и слушай“. Тян си каза, че сай Овърхолсър най-после ще научи — макар и твърде късно, че хората винаги таят дълбока омраза към най-богатия си и преуспял съгражданин. По-бедните и по-посредствените (двете най-често бяха свързани) докосваха почтително шапките си за поздрав при преминаването на богаташите, седнали в каруци и файтони, подаряваха им прасенца или телета за благодарност, задето са изпратили работниците си да им помогнат при строежа на къща или хамбар, приветстваха ги, че са отпуснали средства за закупуването на пианото, съхраняващо се в музикалния салон на Павилиона, но сега с огромно задоволство тропаха с крака, за да отнемат думата на Овърхолсър.
Овърхолсър, несвикнал на такова отношение, се опита още веднъж:
— Дай ми перото, моля!
— Не — отсече Тян. — По-късно.
Последваха възгласи на одобрение, главно от дребните земевладелци и ратаите. Манихейците мълчаха. Бяха се скупчили толкова близко един до друг, че приличаха на тъмносиньо мастилено петно по средата на залата. Явно развоят на нещата не им се нравеше. Вон Айзенхарт и Диего Адамс пък се приближиха до Овърхолсър и му зашепнаха нещо.
„Дадоха ти възможност — помисли си Тян, — не я пропускай.“
Вдигна перото, гласовете стихнаха.
— Всеки ще има възможност да се изкаже — заяви той. — Чуйте какво мисля: можем да оставим нещата така, да се примирим, докато Вълците отвеждат децата ни. Те…
— Те винаги ни ги връщат — обади се плахо един ратай на име Фарън Посела.
— Връщат буци плът! — изкрещя Тян.
Последваха няколко възгласа „чуйте го“, но не бяха достатъчно, доколкото можеше да прецени. Далеч не достатъчно. Все още.
Той понижи глас. Не искаше да ги сплашва. Овърхолсър се бе опитал и не беше успял, въпреки авторитета си на човек, притежаващ стотици декари земя.
— Връщат буци плът. И какво? Какво означава това за нас? Някои биха казали „нищо“ — Вълците са били винаги част от живота в Кала Брин Стърджис като бурите или земетресенията. Само че това не е вярно. Появили са се преди шест поколения, не по-рано. А Кала е създаден преди повече от хиляда години.