— Плитко е — обясни почти като извинение. — Отгоре е покрито с дъски. Леки са и лесно могат да се избутат. Тук ще се скрием. Роланд е направил… о, не знам как се нарича тук… при нас се казва перископ, има огледала и се използва за гледане над земята. Когато дойде моментът, ще изскочим. Дъските ще паднат настрани.
— Къде са Джейк и останалите трима? — попита Еди. — Трябваше да са се върнали вече.
— Рано е още. Успокой се, Еди.
— Не, няма да се успокоя. Не е рано. Трябва поне да мо жем да ги видим. Ще отида…
— Не, стой тук — нареди Роланд. — Трябва да убием колкото се може повече, преди да разберат какво става. Това означава непрекъснат огън в гърба им.
— Роланд, нещо не е наред.
Роланд не му обърна внимание.
— Госпожи-сай, пъхнете се тук, ако обичате. Сандъците с допълнителните чинии ще са до вас, само ще ги покрием малко с листа.
Заля, Роса и Маргарет започнаха да се провират през дупката; Роланд погледна от другата страна на пътя. Пътеката към мините бе безлюдна. Джейк и другите три деца не се виждаха никакви. Той започна да си мисли, че Еди е прав, че има нещо гнило.
Джейк и спътниците му бързо и благополучно стигнаха до разклона. Джейк бе запазил две джунджурийки и захвърли една счупена дрънкалка към „Глория“ и една плетена гривничка към „Редбърд“. „Избирайте — помисли си. — И в двата случая сте обречени.“
Когато се обърна, близнаците Тавъри вече бяха тръгнали назад. Бени го чакаше, пребледнял и с грейнали очи. Джейк му кимна и с мъка се усмихна:
— Да тръгваме.
Когато чуха изсвирването на Роланд, близнаците се затичаха въпреки нестабилните камъни по дъното на дерето. Още се държаха за ръце и заобикаляха онези препятствия, които не можеха да прескочат.
— Хей, не тичайте! — изкрещя Джейк. — Той каза да не тичаме и да внима…
В този миг Франк Тавъри стъпи в дупка. Джейк чу изпращяването от счупване на глезен и по ужасеното изражение на Бени разбра, че и на неговото лице се е изписало такова. Франк изпищя и падна. Франсин понечи да го задържи, но момчето бе твърде тежко. Главата му издумка силно върху един камък. От раната рукна искряща под утринното слънце кръв. „Проблеми — помисли си Джейк. — И точно на нас.“ Бени гледаше с отворена уста, беше блед като платно. Франсин коленичи до брат си, свит под невъзможен ъгъл и с крак още в дупката. Момичето захленчи. Изведнъж млъкна. Завъртя очи и се свлече в безсъзнание върху неподвижния си брат.
— Хайде — извика Джейк, но Бени стоеше като закован; Джейк го ощипа. — В името на баща ти! Това накара Бени да се размърда.
Джейк виждаше всичко през хладнокръвния поглед на стрелец. Камъка, облян с кръв. Кичурче косми, залепнало за него. Крака в дупката. Пяната на устните на Франк Тавъри. Започваха да се подуват като напъпилите гърди на сестра му, просната върху него. Вълците бяха близо. Усещаше ги. „Еди — помисли си. — Еди иска да дойде.“
Джейк никога не се беше опитвал да предава мислите си, но сега го направи: „Стойте там! Ако не успеем да се върнем навреме, ще се опитаме да се скрием тук. ЗА НИЩО НА СВЕТА НЕ ИДВАЙТЕ ТУК! НЕ ПРЕЦАКВАЙТЕ ВСИЧКО!“ Нямаше представа дали посланието му е достигнало до някого, но осъзнаваше, че друго не може да стори. Междувременно Бени… какво? Каква бе точната дума? Госпожица Ейвъри в „Пайпър“ винаги ги караше да търсят точната дума. Сега тя изведнъж му хрумна. Бени се вайкаше.
— Какво ще правим, Джейк? Исусе, и двамата. Всичко беше наред! Те просто тичаха и изведнъж… ами ако Вълците дойдат? Ако дойдат и сме още тук? Дали да не ги оставим?
— Няма да ги оставим.
Джейк се наведе и хвана Франсин Тавъри за раменете. Сложи я да седне, за да позволи на брат и да диша. Главата и се отметна назад; косата и се разпиля като коприна. Клепачите и потрепнаха, отдолу очите и бяха бели. Без да се замисля, Джейк и удари плесница. Силно.
— Ох! Ох! Тя отвори очи, сини, красиви и уплашени.
— Ставай! — изкрещя Джейк. — Стани от него!
Колко време беше минало? Всичко бе толкова тихо, след като децата се бяха върнали на пътя! Не се чуваха дори птички, дори ръждивче не се обаждаше. Той очакваше да чуе ново изсвирване, но Роланд не изсвири. А и защо да го прави? Вече бяха сами. Франсин се отмести и с мъка се изправи.
— Помогни му… моля те, сай… — Бени. Трябва да извадим крака му от дупката.