Те изскочиха от земята като възкръснали мъртъвци. Разхвърчаха се дъски, бурени и листа. Роланд и Еди държаха револвери с приклади от сандалово дърво. Джейк бе въоръжен с пистолета на баща си. Маргарет, Роса и Заля стискаха по една чиния. Сузана бе хванала две.
Вълците се бяха разположили точно както Роланд ги беше видял през хладнокръвните очи на убиец; за миг той изпита триумфиращо чувство, преди червената завеса на гнева да се спусне пред очите му. Както винаги когато започваше да сее смърт, той се чувстваше на върха на щастието. „Пет минути на кръвопролитие и глупост“ — беше им казал и сега това време бе дошло. Беше им разказал също, че след това винаги се чувства зле, но сега, в този начален момент, радостта му бе огромна, защото виждаше смисъл в живота си. Нямаше значение, че това бяха роботи; о, не! Важното бе, че те издевателстваха в продължение на поколения над безпомощните жители на тази страна и най-после на това щеше да се сложи край.
— Целете качулките! — изкрещя Еди и револверът му започна да сее олово; мулетата и конете от фургоните се подплашиха и се задърпаха във впряговете. — Качулките! Целете мислещите шапчици!
Локаторните устройства от главите на трима ездачи отхвърчаха като бирени капачки. Трите Вълка се свлякоха безжизнени от седлата. Според разказа на Дядото за подвига на Моли Дулин убитият от нея робот се беше гърчил, но тези се проснаха на земята неподвижни като камъни. Моли може би не беше улучила добре локатора, но Еди си го биваше в стрелбата. Роланд също започна да стреля, от нивото на хълбока си, почти небрежно, но всеки негов куршум попадаше в целта. Целеше се само в онези в началото на дерето, за да създаде барикада от трупове там.
— За Оризия! — изкрещя Росалита Муньос. Чинията и със свистене прелетя Източния път и преряза качулката на един ездач, който отчаяно се опитваше да извърти коня си. Той се свлече от седлото и падна надолу с главата.
— Оризия! — изкрещя Маргарет Айзенхарт.
— За брат ми! — прозвуча викът на Заля.
— Оризия ще ви подпали задниците! — провикна се Сузана.
Замахна и хвърли двете чинии. Те се кръстосаха във въздуха и поразиха целите си. Две зелени парцалчета отхвърчаха от качулките на поразените Вълци и те паднаха тежко.
Сред обърканите ездачи проблеснаха яркочервени лазерни мечове. Джейк простреля локатора на един, той падна и наметалото му се запали от собственото му оръжие. Конят му се отдръпна настрани и се допря до огнепръчката на съседния ездач. Главата му отхвърча и отдолу се показаха кабели, изпускащи искри. Вече звучеше постоянен вой на сирени.
Роланд беше очаквал Вълците, разположени откъм града, да побягнат към Кала. Деветте останали обаче (Еди бе поразил вече шест) пришпориха конете си към тях. Двама или трима хвърлиха бръмчащи сребристи топки.
— Еди! Джейк! Прехващачи! Отдясно!
Двамата веднага се извъртяха, като оставиха жените да хвърлят чинии. Джейк стоеше разкрачен, с пистолет в дясната ръка; с лявата стискаше дясната си китка. Косата му се вееше, лицето му изглеждаше още по-красиво; усмихваше се. Стреля три пъти. Смътно си спомни дните, когато се беше упражнявал с глинени панички в гората. Сега мишените му бяха далеч по-опасни и той се радваше. Радваше се. Първите три блестящи топки се взривиха със синя светлина. Четвъртата продължи право към него. Джейк се наведе и чу как преминава точно над главата му, бръмчейки като развален тостер. Щеше да се върне.
Преди да успее, Сузана хвърли чиния срещу прехващача. Когато се сблъскаха, топчицата избухна. В царевицата се посипаха отломки и няколко растения пламнаха.
Роланд презареди, свел за миг пушещото дуло на револвера между краката си. Зад Джейк Еди правеше също.
Един Вълк прескочи купчината трупове в началото на дерето. Чинията на Роса посече качулката му и отдолу за момент се показа радарна антена. Локаторите на роботите при мечока се бяха движили бавно; този тук се въртеше с бясна скорост. В следващия миг отхвърча и Вълкът се блъсна в конете, впрегнати във фургона на Овърхолсър. Те уплашено се изправиха на задните си крака и блъснаха каруцата в четирите животни отзад. Те се опитаха да отстъпят, но нямаше накъде. Фургонът на Овърхолсър се заклати, после се прекатури. Поразеният Вълк падна върху трупа на друг и остана проснат в прахта с изкривени на една страна крака.
Роланд беше презаредил. Вълците в началото на дерето оставаха зад преградата от трупове, точно както бе предвиждал. От петнайсетте, които бяха наблюдавали града, оставаха само двама. Онези от другата страна се опитваха да заобиколят канавката, но трите Сестри на Оризия и Сузана успешно ги държаха на разстояние. Роланд остави двата Вълка от своята страна на Еди и Джейк, прехвърли се зад Сузана и започна да стреля по десетимата противници от този край. Един понечи да хвърли прехващач, но куршумът на Стрелеца отнесе антената му. Роса порази втори, Маргарет Айзенхарт — трети.