Маргарет бръкна в торбата си за друга чиния. Когато се изправи една огнепръчка я обезглави; косата и пламна и главата и падна в канавката. Реакцията на Бени беше предвидима; тя бе като втора майка за него. Когато горящата глава падна до него, той изскочи панически от канавката и запищя от ужас. — Бени, не, върни се — изкрещя Джейк.
Двама от оцелелите Вълци хвърлиха сребристите си смъртоносни топчета към уплашеното момче. Джейк улучи едното във въздуха, но не му остана време за другото. То улучи Бени Слайтман в гърдите и тялото му избухна; едната му ръка се откъсна и отхвърча встрани.
Сузана отсече локатора на Вълка, който беше убил Маргарет, после порази убиеца на момчето. Извади две нови чинии и се обърна към настъпващите Вълци точно когато първият скачаше в канавката; конят му повали Роланд. Той замахна с лазерния си меч към Стрелеца; оръжието приличаше на ярка неонова тръба.
— Няма да стане, мръснико! — изкрещя Сузана и хвърли едната от чиниите.
Тя премина през искрящата пръчка и мечът избухна, откъсвайки ръката на Вълка. В следващия момент чинията на Роса отсече локатора му и той се стовари на земята на сантиметри от вцепенените от страх близнаци Тавъри. След миг разкривената в зловеща усмивка маска започна да пуши и да се топи.
Джейк закрещя името на Бени и прекоси Източния път, като зареждаше пистолета; без да осъзнава, газеше в кръвта на приятеля си.
От лявата му страна Роланд, Сузана и Роса довършваха останалите пет Вълка.
— Искаш ли помощ, хлапе? — попита го Еди.
От дясната им страна всички Вълци, оставени да наблюдават града, бяха мъртви. Само един от тях бе успял да стигне до канавката и сега лежеше с глава, забита в прясно изкопаната пръст. Тялото му беше увито в зеленото наметало като насекомо, умряло в пашкула си.
— Да — отвърна Джейк, който вече не знаеше дали говори, или само мисли. — Както искаш. Те убиха Бени.
— Знам. Гадно е.
— Това трябваше да е шибаният му баща — добави Джейк. Плачеше ли? Сам не знаеше.
— Съгласен съм. Ето ти един подарък.
Еди пусна в ръката му две топки около седем сантиметра в диаметър. Повърхността им беше като от метал, по когато стисна едната, тя се огъна като гумена. От едната страна имаше малка табелка:
До табелката имаше копче. Джейк разсеяно се почуди кой е Хари Потър. Вероятно създателят на прехващача.
Достигнаха купчината мъртви Вълци. Може би не е възможно машина да е мъртва, но Джейк не се сещаше за друго определение за безжизнените роботи. Мъртви, да. Това му доставяше огромно удоволствие. Отзад се чу експлозия, последвана от крясък, изразяващ или огромна болка, или огромна радост. Джейк обаче не се интересуваше от причината. Цялото му внимание бе насочено към Вълците, оставащи на пътя към мините. Бяха двайсетина.
Точно пред него един нападател бе вдигнал пращящата си пръчка. Беше се обърнал наполовина към другарите си и размаха оръжието към пътя. „Само че това не е никаква пръчка — помисли си момчето. — Това е лазерен меч също като онези в «Междузвездни войни». Тези обаче не са специални ефекти, а наистина убиват. Какво, по дяволите, става тук?“ Е, роботът отпред се опитваше да организира войниците си, това беше ясно. Еди реши да ускори нещата. Натисна копчето на един от трите прехващача, които бе запазил за себе си, и топчето започна да вибрира в ръката му.
— Ехо, приятел! — извика той.
Вълкът не реагира и затова Еди просто го замери с прехващача. При тази сила на хвърляне топчето би трябвало да падне на двайсетина метра напред и да се изтърколи в краката на Вълците. То обаче се вдигна, набра скорост и удари Вълка в озъбената маска. Главата му се пръсна на парченца.
— Давай! — извика Еди. — Пробвай. С техните камъни по техните глави!