— Добре.
— Кое му е добрето, Роланд? — попита Еди.
— Защото сай Слайтман ще ме обвинява. В скръбта си не се интересува кой ще го чуе и какво може да издаде.
— Танцувай — подкани го Джейк.
Обърнаха се към него. Той замислено се изплю върху колелото на фургона и добави: — Тази сутрин е за танци. Роланд се замисли и кимна:
— Това е неговата партия в танците. Ако дойде навреме, може би ще успеем да му запушим устата. Ако не, смъртта на сина му ще е само началото на неговата комала.
Слайтман бе с петнайсетина години по-млад от собственика на ранчото, в което работеше, и дотича много преди него. За момент остана като вцепенен до канавката, втренчен в обезобразеното тяло на сина си. Нямаше толкова кръв, бързо бе попила в земята, но откъснатата ръка лежеше на пътя и говореше красноречиво. Роланд за нищо на света не би я поместил преди идването на Слайтман. Бени почти бе успял да изпълзи на пътя. Баща му имаше право да види къде и как е станало.
Слайтман остана неподвижно няколко секунди, после си пое дълбоко въздух и изкрещя. Викът му смрази кръвта на Еди. Той се огледа за Сузана, но не я видя. Не можеше да я обвинява, че се е скрила. Сцената беше неприятна. Най-лошата възможна.
Слайтман се огледа и забеляза Роланд със скръстени ръце до преобърнатия фургон. Джейк седеше до него на колелото и пушеше първата си цигара.
— ТИ! — изкрещя Слайтман; носеше ба и сега го свали. — ТИ СИ ГО НАПРАВИЛ! ТИ!
Еди издърпа оръжието от ръцете му.
— Не си и помисляй — измърмори. — Това сега няма да ти трябва. Дай да ти го пазя.
Слайтман сякаш не го забеляза. Вдигна ръка като че се канеше да стреля.
— ТИ УБИ СИНА МИ! ЗА ОТМЪЩЕНИЕ! МРЪСНИК! УБИЕЦ…
С удивителна скорост, която не преставаше да учудва Еди, Роланд стисна Слайтман за врата и го дръпна към себе си.
— Слушай сега и ме чуй добре — изсъска Стрелеца. — Не давам пукната пара за живота или честта ти, но синът ти за гина и неговата чест ми е много скъпа. Ако не млъкнеш веднага, жалко нищожество, аз лично ще ти запуша устата. Какво предпочиташ? На мен ми е все едно. Ще им кажа, че си загубил ума си, измъкнал си револвера ми и си се застрелял. Какво избираш? Решавай.
Чу се вик. Айзенхарт, задъхан, тичаше и крещеше името на жена си.
— Маргарет! Маргарет! Отговори ми! Обади се, моля те!
Роланд пусна Слайтман и се втренчи строго в лицето му. Селянинът се обърна към Джейк:
— Твоят дин ли уби момчето ми за да ми отмъсти? Кажи ми истината.
Джейк дръпна за последен път от цигарата, хвърли я и попита:
— Ти погледна ли го изобщо? Никой куршум не може да причини такова нещо. Главата на сай Айзенхарт падна до него. Бени се уплаши и изпълзя от канавката. Хвърлиха два прехващача. Аз свалих единия, но… другия… не успях… опитах, но…
Лицето му се беше изкривило в ужасна гримаса. Гласът му изневеряваше. Очите му бяха сухи и не по-малко ужасени от очите на Слайтман.
— Не можах да сваля другия — завърши момчето, сведе глава и заплака. Роланд погледна Слайтман и вдигна вежди.
— Добре — каза селянинът. — Разбирам. Да. Кажи ми, държа ли се смело? Кажи, моля.
— С Джейк донесоха един от близнаците — обясни Еди и махна към двамата Тавъри. — Момчето. Беше си счупил крака. Джейк и Бени го довлякоха. Голям храбрец бе твоето момче.
Слайтман кимна. Свали очилата си и ги погледна, сякаш никога не ги беше виждал. Задържа ги така няколко секунди, после ги пусна на земята и ги стъпка. Погледна виновно Роланд и Джейк.
— Вече нямам нужда от тях. След тези думи отиде при сина си.
Вон Айзенхарт изскочи от царевицата. Видя жена си и изрева. Разкъса ризата си и започна да се удря в гърдите, като не преставаше да крещи името и.
— Роланд, трябва да го спреш — прошепна Еди. — Не аз.
Слайтман вдигна откъснатата ръка на сина си и я целуна с такава нежност, че сърцето на Еди се сви. Постави ръката върху гърдите на момчето и се приближи до стрелците. Без очилата лицето му изглеждаше голо и някак незавършено.
— Джейк, би ли дошъл да вземем одеяло?
Джейк стана от колелото. В канавката Айзенхарт притискаше главата на жена си до гърдите си и леко я полюляваше. От царевицата все по-силно звучеше преиначената Оризова песен. Отначало Еди си мислеше, че откъм града се чува само ехо, но после си даде сметка, че останалите жители на Кала също пеят.
Те бяха разбрали. Бяха чули песента. И идваха.