Еди го изгледа неразбиращо. Джейк и Калахан също. Роланд отново се обърна към шкафчето. То наистина изглеждаше странно в полумрака.
— Тези книги са негови — продължи Стрелеца. — Рискува всичко, за да ги спаси.
— Защото е маниак.
— Да, но всичко и всички служат на ка и Лъча.
Роланд взе една книга от горната полица. Еди забеляза, че беше сложена с гърба назад, което никак не беше в стила на Калвин Тауър.
Роланд задържа книгата, сякаш се колебаеше на кого да я даде. Погледна Еди… погледна Калахан… накрая я даде на Джейк и нареди:
— Прочети ми какво пише отпред. От думите от вашия свят ме заболява главата. Виждам буквите, но мозъкът ми отказва да ги осмисли.
Джейк не го слушаше; беше заковал поглед в корицата с рисунка на малка селска църквица при залез. Калахан се беше приближил до вратата, за да я огледа по-добре. Накрая момчето вдигна поглед:
— Ама… Роланд, това не е ли градчето, за което ни разказа Татко Калахан? Онова, където вампирът счупил кръста му и го накарал да пие от кръвта му?
Калахан се извъртя рязко:
— Какво?
Джейк му подаде книгата.
Калахан я дръпна от ръката му.
— „Сейлъмс Лот“ — прочете. — „Роман от Стивън Кинг“. — Погледна Еди, после Джейк. — Чували ли сте за него? Не е от моето време, не ми е познат.
Джейк поклати глава.
Еди понечи да последва примера му, но изведнъж забеляза нещо:
— Тази църква. Прилича на Градското събрание на Кала. Като близнаци са.
— Прилича и на методистката църква в Ийст Стоунхам, построена през 1819 година — отбеляза Калахан. — Затова пред полагам, че става дума за тризнаци.
Собствените му думи обаче му прозвучаха глухо и далечно, като гласовете от дъното на бездната. Изведнъж всичко му се стори фалшиво, нереално. Той почувства деветнайсет.
„Не може да бъде — мислеше си. — Сигурно е съвпадение. Нали е роман, значи…“
Изведнъж му хрумна нещо и той усети облекчение. Беше временно облекчение, но все пак бе нещо. Хрумна му, че понякога хората пишат измислени истории за съществуващи места. Сигурно това беше отговорът. Трябваше да е това.
— Виж на сто и деветнайсета страница — каза Роланд. — Успях да прочета нещо, но много малко разбрах. Почти нищо. Калахан отвори на съответната страница и прочете:
— „По време на обучението му в семинарията един приятел на отец…“
Млъкна и бързо започна да преглежда следващите изречения.
— Продължавай — подкани го Еди. — Чети, отче, или ще ти взема книгата.
Калахан бавно продължи:
— „…един приятел на отец Калахан му беше подарил кърпичка с богохулна бродерия. Навремето това му се беше сторило дяволски смешно, но с годините му изглеждаше все по-вярно и по-малко богохулно: «Господ да ми даде МЪДРОСТ, за да приема онова, което не мога да променя, УПОРСТВО, за да променя онова, което мога, и КЪСМЕТ, за да не се прецаквам твърде често.» И това — избродирано с готически шрифт на фона на изгряващо слънце. Сега пред гроба на… пред гроба на Дани Глик той отново… той отново се сети за този стар девиз…“
Калахан отпусна ръка. Ако Джейк не я беше хванал, книгата вероятно щеше да падне.
— Имал си такава, нали? — попита Еди. — Имал си такава кърпичка.
— Франки Фойл ми я подари — прошепна Калахан. — В семинарията. И Дани Глик… аз го опях; мисля, че ви казах. Тогава всичко сякаш се промени. Но това е роман. Измислица. Как… как е възможно… — Той изведнъж закрещя; прозвуча като призрачните гласове от бездната:
— По дяволите, аз съм РЕАЛНО СЪЩЕСТВУВАЩ ЧОВЕК!
— Ето тази част, където вампирът счупва кръста ти — докладва Джейк. — „Най-после се срещнахме!“, усмихна се Барлоу. Лицето му излъчваше сила и интелигентност; имаше остри черти и изглеждаше заплашително — но когато се обърна, сякаш…
— Спри — промълви Калахан. — Заболя ме главата.
— Тук пише, че лицето му приличало на таласъма, който като дете си си представял, че живее в скрина. На господин Флип.
Калахан пребледня като мъртвец:
— На никого не съм казвал за господин Флип, дори на майка си. Това не може да е само книга. Просто не може.
— Книга е — настоя Джейк.
— Я да си изясним нещо — намеси се Еди. — Като дете ти наистина си си представял този господин Флип и наистина си си помислил за него, когато си се изправил срещу вампира Барлоу. Така ли е?