— Да, но…
Еди се обърна към Стрелеца:
— И ти мислиш, че това ще ни заведе при Сузана, така ли?
— Да. Достигнахме сърцето на една голяма загадка. Може би на най-важната голяма загадка. Чувствам, че Тъмната кула е толкова близо, та почти можем да я докоснем. А ако Кулата е близо, ще можем да намерим и Сузана. Калахан трескаво разгръщаше книгата; Джейк надничаше над рамото му.
— И знаеш как да отвориш вратата, така ли? — настоя Еди.
— Да — отвърна Роланд. — Нуждая се от помощ, но мисля, че хората от Кала Брин Стърджис ни дължат една малка услуга, не смяташ ли?
Еди кимна:
— Добре тогава. Нека да ти кажа едно нещо: почти съм сигурен, че съм виждал името на Стивън Кинг поне веднъж.
— На таблото със специалитетите — намеси се Джейк, без да вдига очи от книгата. — Да, сега си спомням. Беше на таблото със специалитетите при първия ни тодаш.
— Какви специалитети? — намръщи се Роланд.
— Таблото пред книжарницата на Тауър — обясни Еди. — Беше на витрината, спомняш ли си? Нещо като меню на „Ресторанта за мисълта“.
Роланд кимна.
— Слушайте! — възкликна Джейк и този път вдигна поглед от книгата. — Името беше на таблото, когато с Еди се пренесохме в тодаш, но го нямаше при първото ми влизане в магазина. Когато Дипно ми обясни гатанката за реката, на таблото имаше друго име. Променило се е точно като името на авторката на „Чарли Пуф-паф“.
— Това не може да е книга — промълви Калахан. — Аз не съм измислица… нали?
— Роланд — проговори Еди.
Стрелеца се обърна към него.
— Трябва да я намеря. Не ме интересува кой съществува и кой — не. Не ми дреме за Калвин Тауър, Стивън Кинг или папата. Докато съм жив, само тя има значение. Трябва да открия жена си. — И добави шепнешком: — Помогни ми, Роланд.
Роланд взе книгата с лявата си ръка. С дясната докосна вратата.
„Ако още е жива — помисли си. — Ако я намерим и ако пак дойде на себе си. Ако, ако, ако.“
Еди го стисна за лакътя:
— Моля те! Моля те, не ме карай да я търся сам. Толкова я обичам. Помогни ми да я намеря!
Роланд се усмихна. Лицето му сякаш се подмлади. Сякаш засвети в мрачната пещера. Цялата древна мощ на Елд бе в тази усмивка: силата на Бялото.
— Да — обяви накрая. — Тръгваме.
После повтори, сякаш да затвърди вярата им на това зловещо място:
— Да.
Бангор, Мейн
15 декември 2002 г.
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
Влиянието на американските уестърни върху сюжета на „Тъмната кула“ е повече от ясно; разбира се, последната дума в името на Кала не е случайна. Трябва обаче да отбележа, че поне двама от вдъхновителите ми не са американци. Серджо Леоне („Шепа долари“, „За един пробит долар“, „Добрият, лошият, злият“ и др.) е италианец. Акира Куросава („Седемте самураи“) е японец. Биха ли съществували книгите от тази поредица без филмовото влияние на Куросава, Леоне, Пекинпа, Хауард Хоукс и Джон Стърджис? Вероятно без Леоне — не. Но без останалите щеше ли да има Леоне?
Дължа също благодарности на Робин Фърт, който ми даваше всякаква информация, от която се нуждаех; и, разбира се, на жена ми Табита, която продължава търпеливо да ми осигурява светлина и пространство, от които се нуждая, за да си върша добре работата.
С. К.