— И аз. Има ли някой друг тук, господин Торън?
Говореше спокойно и учтиво, но предпазливо заоглежда помещението, преценяваше възможните скривалища.
— Не — отвърна Тауър. — Ако не броим котарака Серджо. Предполагам, че се навърта наоколо…
— Това не е магазин — прекъсна го Бионди, — а бездънна яма, в която парите ни потъват. Дори шикозен дизайнер ще се затрудни да поддържа такова голямо нещо, а той… книжарница, моля ви се. Човече, кого си мислиш, че заблуждаваш?
„Себе си — помисли си Еди. — Заблуждава себе си.“
Сякаш извикан от тези мисли, ужасният звън се възобнови. Мафиотите в склада на Тауър не го чуха, но Джейк и Ко го доловиха; пролича по смутените им лица. Изведнъж в и без това мрачното помещение притъмня.
„Скоро се връщаме — рече си Еди. — Исусе, връщаме се! Само не преди…“
Приведе се между Андолини и Балазар, нехаейки, че двамата мъже се оглеждаха подозрително. Интересуваше се само от документа. Някой бе наел Балазар да принуди Тауър (или Торън) да го подпише, после да го пъхне под носа му. В повечето случаи за такава задача „Кръстника“ би се задоволил да изпрати двама от биячите си — които наричаше свои „джентълмени“. Тази обаче явно бе достатъчно важна, за да дойде лично. Еди искаше да разбере защо.
Настоящият документ е договор, от една страна, между г-н Калвин Тауър, жител на щата Ню Йорк, собственик на празен парцел, регистриран като парцел №298 в участък №19, намиращ се…
Звънът прокънтя в главата му и го накара да потрепери. Този път бе по-силен. Мракът се сгъстяваше. Тъмнината ги заливаше. Можеше да ги отнесе и това го ужасяваше. Можеше да ги удави и това щеше да е още по-зле — да се удавиш в мрак сигурно бе ужасна смърт.
Ами ако имаше и разни същества в мрака? Гладни същества като пазача?
„Има. — Това бе гласът на Хенри. Чуваше го за пръв път от почти два месеца. Представи си Хенри, застанал зад него и ухилен глуповато като типичен наркоман, с кръвясали очи и жълти, немити зъби. — Знаеш, че има. Когато чуеш звъна, трябва да се чупиш, брато, както, струва ми се, добре знаеш.“
— Еди! — изкрещя Джейк. — Връща се! Чуваш ли го?
— Хвани се за колана ми.
Еди се вгледа в листа в ръцете на Тауър. Балазар, Андолини и Големия нос още се озъртаха. Бионди дори бе измъкнал пистолета си.
— Твоят?… — Не бива да се разделяме — промърмори.
Музиката се усили до нетърпимост, той изстена. Буквите на документа се размазаха пред погледа му. Той присви очи и отново зачете:
… регистриран като парцел #298 в участък #19, намиращ се в Манхатън, град Ню Йорк, на 46-та улица и 2-ро Авеню; и, от друга, „Сомбра Корпорейшън“, регистрирана в щата Ню Йорк. Днес, 15 юли 1976 година, „Сомбра“ изплаща безвъзмездно сумата от 100 000,00 долара на Калвин Тауър, свидетелство, за което е този договор. В замяна Калвин Тауър се задължава да не…
Петнайсети юли 1976, преди по-малко от година.
Еди почувства, че тъмнината ги обгръща, и се помъчи да запечати в съзнанието си останалата част от документа. Ако успееше да прочете достатъчно, може би щеше да разбере значението на всичко това.
„Ако звънът не ме подлуди — помисли си. — Ако съществата в мрака не ни изядат на връщане.“
— Еди!
Джейк явно бе уплашен до смърт. Еди не му обърна внимание.
… Калвин Тауър се задължава да не продава, дава под наем или обременява имота с други тежести за период от една година, считано от днес до 15 юли 1977 година. „Сомбра Корпорейшън“ получава предимство при евентуалното закупуване на споменатия имот. През този период Калвин Тауър се задължава да запази и защитава с всички средства интересите на „Сомбра корпорейшън“ в споменатия имот и да не обременява имота с договорни или други тежести…
Имаше и още, но звънът бе ужасен, разкъсващ. За миг Еди осъзна — по дяволите, видя — колко е изтънял светът. Вероятно всички светове. Изтънял и износен като собствените му дънки. Успя да прочете един последен пасаж от договора:
„… ако тези условия бъдат спазени, ще получи правото да продаде или прехвърли по друг начин имота на «Сомбра» или трети страни.“
Сетне буквите изчезнаха, всичко изчезна, потъна в черен вихър. Джейк стискаше колана на Еди с една ръка, а Ко с другата. Ко лаеше гръмко, в миг на объркване Еди си представи Дороти, носеща се с торнадото към страната на Оз.
В мрака наистина имаше разни същества: огромни сенки с фосфоресциращи очи, каквито могат да се видят във филмите за изследването на най-дълбоките бездни на океанското дъно. Само че във филмите изследователите винаги се намираха в стоманени подводни камери, докато двамата с Джейк…