„Прекалено хитра е за теб, нещастнико. — Не му стигаха натякванията на Ваней, а сега и Корт го поучаваше. — И преди ти го е доказала, нали?“ Да, беше му доказала, че е хитра за три жени. А сега се бе появила и четвърта.
Роланд дълбоко си пое въздух, като видя просеката между дърветата — пътя, който следваха и където бяха устроили лагера си. Опита се да се успокои, но без особен успех.
„Ще има дъжд, ако даде Господ — каза си. — По отношение на важните събития нямаш думата, Роланд.“
Не особено успокояваща мисъл, най-вече за човек с неговата мисия, но трябваше да свикне с нея.
Отново си пое въздух и излезе на пътя. Издиша бавно, с облекчение — Еди и Джейк спяха дълбоко край изгасналия огън. Джейк вече не държеше Еди за ръката, а прегръщаше Ко.
Скунксът отвори око и погледна Роланд, сетне отново замижа.
Роланд не я чу да се приближава, но я усети. Побърза да легне, обърна се на една страна и скри лице в свивката под лакътя си. Инвалидната количка се появи измежду дърветата. Жената я бе почистила бързо, но качествено. Нямаше дори петънце от кал. Спиците проблеснаха на лунната светлина.
Сузана спря количката на предишното и място, смъкна се с обичайната си грация и пропълзя до Еди. Роланд се поразтревожи. Всеки, който бе познавал Дета Уокър, би изпитал подобно чувство. Защото жената, наричаща себе си „майка“, беше твърде близка по поведение до Дета.
Без да помръдне, той напрегна мускулите си, готов да се притече на помощ на младежа.
Сузана отметна кичур коса от челото на Еди и го целуна. Този нежен жест бе достатъчен за Стрелеца. Вече можеше да заспи. Затвори очи и позволи на мрака да го обгърне.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Споразумение
Сутринта, когато Роланд се събуди, Сузана още спеше, но Еди и Джейк бяха станали. Еди беше наклал малък огън върху сивите кости на стария. Двамата с момчето седяха сгушени един до друг, за да се топлят, и закусваха „войнишки питки“, както ги наричаше Еди. Изглеждаха възбудени и разтревожени.
— Роланд — обади се Еди, — трябва да поговорим. Снощи ни се случи нещо…
— Знам. Видях. Бяхте в тодаш.
— Тодаш ли? Какво е това?
Той понечи да обясни, размисли и поклати глава:
— Ако ще разговаряме, Еди, да събудим и Сузана. Така няма да се налага да повтарям. — Погледна на юг. — Надявам се, че новите ни приятели няма да ни прекъснат. Това не ги засяга.
Той обаче се усъмни в думите си, още щом ги изрече. Загледа с интерес как Еди разтърсва Сузана; беше абсолютно сигурен, че това е Сузана. Излезе прав. Тя седна, протегна се, прокара пръсти през къдравата си коса:
— Какво става, захарче? Можех да поспя поне още час.
— Налага се да поговорим, Сюз.
— Както кажеш, но чакай да се разсъня. Бога ми, цялата съм схваната.
— Заради спането на твърдо е.
„Да не говорим, че цяла нощ гола лови жаби в блатото“ — помисли си Роланд.
— Дай ми малко вода, сладък.
Тя протегна шепи, Еди ги напълни с вода от един мях. Сузана наплиска лицето си и изпищя:
— Студено, майка ти стара!
— Ти стара! — повтори Ко.
— Не, още не съм, но няколко месеца като последните със сигурност ще ме състарят. Роланд, в Средния свят нали има кафе?
Той кимна: — В плантациите по Външната дъга. Далеч на юг.
— Ако срещнем такова растение, нали ще си наберем?
— Обещавам.
Сузана изпитателно погледна Еди:
— Какво става? Изглеждате зле, момчета.
— Имах лош сън — обясни Еди.
— Аз също — обади се Джейк.
— Не са били сънища — поправи ги Стрелеца.
— Сузана, а ти как спа?
Тя го погледна спокойно. Роланд не зърна дори сянка на неискреност в очите и.
— Като пън — отвърна, — както обикновено. Поне тази полза имам от безкрайните пътувания — не ми трябват приспивателни.
— Какъв е, този де-одиш, Роланд? — попита Еди.
— Тодаш — поправи го Стрелеца и им обясни, каквото бе запомнил от лекциите на Ваней.
Най-ясно си спомняше, че манихейците прекарвали дълги пости, за да достигнат подходящото състояние на духа, и обикаляли дълго в търсене на подходящо място за влизане в тодаш. Определяли го с магнити и големи зидарски отвеси.