— Може да си прав, че не са смятали да строят, но названието Търтъл Бей не ви ли говори нещо? — Сузана се обърна към Стрелеца. — Тази част от Манхатън наистина се казва Търтъл Бей, Роланд.
Той кимна; не се изненадваше. Костенурката2 беше един от дванайсетте пазители и стоеше в края на Лъча, по който сега пътуваха.
— „Милс“ може да не са знаели за розата, но на „Сомбра“ със сигурност им е била известна — заяви Джейк и зарови пръсти в дългата козина на Ко. — Мисля, че някъде в Ню Йорк… в някой небостъргач, вероятно в Търтъл Бей в Истсайд… има врата с надпис „СОМБРА“. И някъде зад тази врата има друга врата. През която можеш да преминеш и да се озовеш тук.
Той замълча. Замисли се за световете, въртящи се във все по-голям дисонанс около една ос.
— Ето какво е станало според мен — продума Еди след малко. — Сюз, Джейк, прекъсвайте ме, ако мислите, че греша. Този Кал Тауър е един вид пазител на розата. Може сам да не го осъзнава, но е такъв. Вероятно е наследил тази роля от предците си с цели поколения преди него. Това обяснява името му.
— Само че той е последният — обади се Джейк.
— Не е сигурно, захарче — обади се Сузана.
— Нямаше венчална халка — настоя Джейк и тя кимна.
— Може би навремето е имало много Торънови, собственици на различни имоти в цял Ню Йорк — продължи Еди, — но това е отдавна минало. Сега единствената пречка между „Сомбра“ и розата е този почти фалирал шишко, който е сменил фамилното си име. Той е… как се нарича човек, който обича книгите?
— Библиофил — отвърна Сузана.
— Да, такъв е. Джордж Бионди може да не е гений, но каза поне едно умно нещо, докато ги подслушвахме. Че книжарницата на Тауър не е обикновен магазин, а бездънна яма за пари. Това, което се случва с него, не е ново за историята, Роланд. Когато мама виждаше някой богаташ по телевизията — Доналд Тръмп например…
— Кой? — попита Сузана.
— Не го познаваш. През 1964 година още е бил дете. „Семето ти скоро ще изчезне, приятелю — казваше майка ми. — Така е в нашата Америка.“ Тауър в известен смисъл прилича на Роланд — той е последен от рода си. Продава по някой и друг имот, за да свърже двата края. Обаче това е само предположение… той не го вижда в тази светлина.
— Не — съгласи се замислено Джейк, — не го вижда в тази светлина.
— Може би си споделил неговия кеф — предположи Роланд. — Много вероятно да си го докоснал. Както правеше приятелят ми Алан. Продължавай, Еди.
— Всяка година той се самозаблуждава, че нещата с книжарницата ще се обърнат. Че ще потръгнат неочаквано, както понякога се получава в Ню Йорк. Че отново ще стъпи на крака. Така накрая му е останал само един имот за продан: парцел двеста деветдесет и осем в сектор деветнайсет в Търтъл Бей.
— Две плюс девет плюс осем прави деветнайсет — пресметна Сузана. — Питам се дали има значение, или е просто синдромът на синята кола.
— Какво е синдром на синята кола? — попита Джейк.
— Когато си купиш синя кола, всички коли ти се виждат сини.
— Не, тук случаят не е такъв.
— Не е такъв — повтори Ко, всички го погледнаха.
Понякога минаваха дни, дори седмици, през които зверчето повтаряше като папагал някои от репликите им. Сетне неочаквано изричаше нещо, звучащо почти като негова разумна мисъл. Обаче не бяха сигурни. Дори Джейк.
„Също както не сме сигурни за деветнайсет“ — помисли си Сузана и потупа скункса по главата. Ко и намигна приятелски.
— Той държи парцела незастроен, въпреки че иначе изнемогва — продължи Еди. — Тъй де, дори помещенията за книжарницата му са наети.
Джейк поде:
— Закусвалнята „Том и Джери“ фалира и Тауър събаря сградата. Защото някакъв вътрешен глас го кара да продаде парцела. Казва си, че би било глупаво да го задържи.
Момчето замълча за момент. Замисли се как понякога посред нощ на човек му хрумват разни идеи. Безумни идеи. Как чува вътрешни гласове, които постоянно му натякват.
— Само че друг вътрешен глас… — Гласът на Костенурката — добави тихо Сузана.
— Да, на Костенурката или Лъчът. Те вероятно са едно и също. Този глас настоява да задържи парцела на всяка цена. — Джейк се обърна към Еди: — Мислиш ли, че знае за розата? Мислиш ли, че понякога отива да я гледа?
— Ама че глупав въпрос. Разбира се, че ходи да я гледа. Разбира се, че знае. Трябва да знае. Защото парцел в Манхатън, на главна улица… колко мислиш, че струва, Сузана?