— По мое време вероятно милион. През 1977 година… кой знае? Може би три? Или пет? — Тя вдигна рамене. — Достатъчно, за да позволи на сай Тауър да продава книги до края на живота си, стига да инвестира разумно главницата.
— Всичко това показва колко голямо е нежеланието му да продава — заяви Еди. — Сюз вече изтъкна колко малко получава „Сомбра“ за стоте си бона.
— Все пак те получават нещо — отбеляза Роланд. — Нещо много важно.
— Възможност да сложат крак в процепа на открехнатата врата.
— Точно така. А сега, по силата на договора им, те изпращат във вашия свят една версия на Великите ловци на ковчези. Тежка артилерия. Ако алчността или необходимостта не накарат Тауър да им продаде парцела, ще го принудят със заплахи.
— Да — обади се Джейк.
Кой щеше да застане на страната на Тауър? Може би Арон Дипно? Или никой?
— Какво ще правим?
— Ще го купим — отвърна Сузана, без да се замисля. — Няма друг начин.
Последва миг на удивено мълчание, Еди замислено кимна:
— Добре, защо не? „Сомбра“ няма изключително право за закупуване. Вероятно са се опитали да си издействат, но Тауър не се е съгласил. Така че спокойно можем да я купим? Колко еленови кожи мислите, че ще поиска? Четирийсет? Петдесет? Ако е опитен търговец, може да поиска някоя реликва от Старците. Глинени съдове, върхове на стрели. Доста са популярни сред колекционерите. Сузана го изгледа с укор.
— Добре, може би не е толкова смешно — съгласи се той, — но трябва да приемем фактите, скъпа. Ние сме просто едни въшльовци, щуращи се между световете. Тъй де, вече дори не сме в Средния.
— Освен това — намеси се плахо Джейк — дори не бяхме там в истинския смисъл, поне не както когато минеш през някоя от вратите. Те ни чувстваха, но бяхме невидими.
— Да бъдем последователни — предложи Сузана. — Що се отнася до пари, аз имам предостатъчно. Ако успеем да се доберем до тях.
— Колко? — поинтересува се Джейк. — Знам, че е невъзпитано… майка ми щеше да припадне, ако ме чуеше, че задавам този въпрос, но…
— Твърде далеч сме стигнали, за да спазваме етикета, сладък. Всъщност не знам точно колко пари имам. Баща ми изобрети два нови начина за пломбиране на зъби и ги прилагаше на практика. Основа фирма и до 1959 година сам водеше финансите й.
— Годината, през която Морт те е блъснал под мотрисата на метрото — уточни Еди.
Тя кимна:
— Случи се през август. Шест месеца по-късно баща ми получи сърдечен удар — първия от многото. Вероятно отчасти заради стреса от случилото се с мен, но не само. Много се натоварваше.
— Не се обвинявай, Сюз — опита се да я успокои Еди. — Не си скочила сама под влака.
— Знам, но човек не винаги се чувства както смята, че би трябвало. След като мама почина, трябваше аз да се грижа за него, а не се справях добре. Винаги ще чувствам някаква вина.
— Това е минало — намеси се Роланд без особено съчувствие.
— Голямо утешение — хладно измърмори Сузана. — Винаги внасяш здрав разум. Както и да е, след първия инфаркт татко повери финансите на фирмата на главния си счетоводител, стар негов приятел на име Моузес Карвър. След смъртта му Татко Моуз се грижеше за компанията от мое име. Доколкото мога да изчисля, когато Роланд ме измъкна от Ню Йорк в тази очарователна пустош, сигурно съм притежавала осем или десет милиона долара. Дали ще стигнат за имота на господин Тауър, ако се съгласи да ни го продаде?
— Може да го продаде и за еленови кожи, ако Еди е прав за Лъча — отвърна Роланд. — Мисля, че дълбоко в себе си господин Тауър ни чака. Какво го е накарало да задържи парцела до сега.
— Чака кавалерията — отбеляза Еди с лека усмивка. — Като Форт Еди-кой-си в последните десет минути на филм с Джон Уейн.
Роланд го изгледа с каменно лице:
— Чака Белите.
Сузана вдигна тъмните си ръце:
— Значи не мен.
— Напротив, тъкмо теб — отвърна Роланд и се запита за миг какъв цвят е кожата на другата, на Мия.
— Нуждаем се от врата — каза Джейк.
— Поне от две — съгласи се Еди. — Една за сделката с Тауър, но преди това трябва да се върнем във времето на Сузана, и то колкото е възможно по-близо до момента, в който Роланд я е отнесъл. Голяма глупост ще е, ако се изтърсим през 1977 година и този Карвър ни каже, че Одета Холмс е законно обявена за мъртва през 1971. И че цялото и имущество са получили роднини от Грийн Бей или Сан Бердо.