— Може би друг път — отвърна тихо Калахан. — По-късно може да седнем и да се наговорим до насита за познати места и добрия стар жаргон. И бейзбол, ако щеш. Сега времето лети.
— Наистина лети — съгласи се Роланд. — Какво искаш от нас, сай Калахан? Говори по същество, защото ясно ти дадох да разбереш, че ние не сме пътуващи наемници, чиито услуги приятелите ти могат да използват, както и когато поискат, поне не както наемат ратаите си.
— Засега само ви моля да изчакате тук, докато ги доведа. С мен са Тян Джафърдс, който е главният виновник да сме тук, и жена му Заля. Също Овърхолсър, който трябва да бъде убеден, че се нуждаем от вас.
— Ние няма да убеждаваме нито него, нито някого другиго — натърти Роланд.
— Ясно — побърза да го увери Калахан. — Да, това ми е пределно ясно. Освен това тук са Бен Слайтман и синът му Вени. Бен Младши е необичаен случай. Сестра му почина преди четири години, когато и двамата бяха на десет. Никой няма представа дали сега Бен Младши е близнак или само дете. — Той спря рязко. — О, отплеснах се. Извинявайте.
Роланд му махна в знак, че няма нищо.
— Карате ме да се притеснявам, чуйте, моля аз.
— Няма нужда да молиш за нищо, сладурче — увери го Сузана.
Калахан се усмихна:
— Такъв е изразът. В Кала, когато срещнеш някого, се казва: „Как от главата до петите я караш, моля аз?“, а отговорът е: „Чудесно, без ръжда, кажи на боговете, благодарност-сай“. Чували ли сте такова нещо?
Те поклатиха глави. Изразите ясно показваха, че са попаднали на непознато място; място със странен говор и може би още по-странни нрави.
— Проблемът е — продължи Калахан, — че граничните земи страдат от безчинствата на едни същества, наречени Вълците. Те излизат от Тъндърклап веднъж на всяко поколение и отвличат децата. Има много подробности, но това е основното. Тян Джафърдс, който този път има опасност да загуби не едно, а две деца, не желае да се примири и подтиква към бунт. Други, като Овърхолсър, са на мнение, че това ще доведе до катастрофа. Със съмишлениците му бяха на път да надделеят, но вашата поява обърна нещата. — Калахан се приведе и продължи загрижено: — Овърхолсър не е лош човек, но е страхливец. Той е най-преуспяващият земеделец в Кала и затова има повече за губене от останалите. Ако обаче го убедим, че можете да прогоните Вълците…, че имаме шансове срещу тях… смятам, че ще се бие.
— Казах ти… — започна Роланд.
— Да, че няма да убеждавате никого. Ясно. Ако обаче ви видят, ако ви чуят и се убедят?…
Роланд вдигна рамене:
— Ако е рекъл Господ, ще има дъжд.
Калахан кимна:
— И в Кала се казва така. Може ли да премина на друга тема, свързана с тази?
Роланд вдигна рамене.
След миг колебание мъжът с белега заговори почти шепнешком. Еди се наведе и напрегна слух, за да го чува.
— Имам едно нещо, което може би ще поискаш. Нещо, от което може би се нуждаеш. Мисля, че вече те е търсило.
— Какво те кара да мислиш така?
Калахан навлажни устни и изрече една-единствена дума:
— Тодаш.
— И какво? Какво за тодаш!
— Не си ли се пренасял така? — Калахан за момент придоби неуверен вид. — Някой от вас не се ли е пренасял?
— Да предположим, че сме. Какво значение има това за теб и мястото, което наричаш Кала?
Калахан въздъхна. Въпреки че все още беше рано, изглеждаше уморен.
— По-трудно е, отколкото си го представях, много по-трудно. Вие сте много по… как да кажа… по-будни, отколкото очаквах.
— Сигурно си очаквал едри ездачи с празни глави — намеси се ядосано Сузана. — Е, явно си сбъркал, захарче. Може да сме скитници, но не сме ездачи. Нямаме коне.
— Довели сме ви коне.
Роланд не разбираше всичко, обаче последните думи на новодошлия му изясниха нещо. Калахан бе знаел за идването им, беше знаел колко са и че вървят пеша. Част от тази информация можеше да е получил от съгледвачи, ала не всичката. А и тодаш… той знаеше, че някой е бил в тодаш…
— Колкото до празните глави, може да не сме най-умната четворка на планетата, но…
Сузана изведнъж млъкна и присви болезнено очи. Хвана се за корема.
— Сюз? — възкликна тревожно Еди. — Сюз, какво има? Добре ли си?
— Просто газове — отвърна тя и се усмихна.
Усмивката и не изглеждаше никак убедителна за Роланд. Стори му се, че вижда напрежение в очите и.