— Явно съм прекалила с хлебните топчета снощи. — Без да даде възможност на Еди да я разпитва повече, тя се обърна към Калахан: — Продължавай, захарче.
— Добре. Притежавам един предмет с огромна сила. Въпреки че сте още на много колела от църквата ми в Кала, където го крия, мисля, че той вече е установил контакт с вас. Причиняването на тодаш е само едно от нещата, на които е способен. — Калахан си пое дълбоко въздух и издиша шумно. — Ако се съгласите да ни направите услугата, за която ви моля… защото се надявам да завърша дните си в Кала и там да бъда погребан… ще ви дам и това… това нещо.
— За последен път те предупреждавам да не говориш така — рече Роланд; тонът му беше толкова рязък, че Джейк го изгледа удивено. — Това е обида за мен и моя ка-тет. Наше задължение е да ви помогнем, ако сметнем, че Кала е на страната на Бялото, а онези, които наричате Вълци, са агенти на Мрака, Лъчеунищожители, ако щеш. Ние не приемаме никакви награди за помощта си и ти не бива да ни ги предлагаш. Ако някой от приятелите ти ни говори така, този Тян или Овърхолстър…
Еди понечи да поправи произношението на Роланд, но се отказа — когато Стрелеца се ядосаше, най-добре беше да не се обаждаш.
— … би било друго. Те са прости селяци и навярно са слушали само легенди, но ти, сай, имаш поне една книга, от която би трябвало да си научил повече. Казах ти, че ще помислим, обаче това не ни прави наемни убийци.
— Добре, добре…
— Колкото до онова, което имаш — повиши глас Роланд, — ти искаш да се отървеш от него, нали? Страх те е от него. Дори да решим да подминем града ти и да не се занимаваме с вас, ти си готов да ни молиш да те отървем от него. Нали!
— Да — призна Калахан. — Истина е, казвам благодарност-сай. Но… просто чух малко от вашия разговор… та разбрах, че искате да се върнете… да преминете, както казват манихейците… и не само на едно, ами на две места… или може би на повече… и в различно време… чух да говорите за насочване на времето като револвер…
По лицето на Джейк се изписа разбиране и страх.
— Коя имаш? — попита. — Не може да е розовата от Меджис, защото Роланд е влизал в нея и не е изпаднал в тодаш. Затова коя имаш?
По бузите на Калахан потекоха сълзи. Той ги избърса машинално и отвърна:
— Никога не съм имал куража да я използвам, но съм я виждал. Почувствал съм силата и. Исус Човека да ми е на помощ, държа Черната тринайсетица под дъските на църквата. И тя се събуди. Разбирате ли ме? — Той ги погледна. — Събуди се. — После закри лицето си с длани.
Божият служител тръгна да извика другарите си, Стрелеца го изпрати с поглед. Стоеше с палци, пъхнати в старите си кърпени дънки и изглеждаше, сякаш може да остане така цяла вечност. След като Калахан се изгуби от погледа му, той се обърна към спътниците си и им махна припряно да се приближат. Те се скупчиха около него, той клекна. Еди и Джейк последваха примера му (така се изравниха със Сузана). Стрелеца заговори отсечено:
— Времето лети, затова кажете честно: искрен или не?
— Искрен — отвърна, без да се замисля Сузана, присви очи и се потърка под едната гърда.
— Искрен — рече Джейк.
— Скрен — каза Ко, макар че никой не го питаше.
— Искрен — съгласи се Еди. — Само че вижте това. Измъкна от огъня един недогорял клон, почисти малък участък от покритата с иглички земя и написа:
Кала Калахан
— Реалност или „Меморекс“ — попита Еди; сетне, след като видя недоумението на Сузана, обясни: — Съвпадение ли е, или означава нещо?
— Кой знае? — отвърна Джейк; всички говореха шепнешком, свели глави над надписа в прахта. — Нещо като деветнайсет е.
— Според мен е съвпадение — рече Сузана. — Не е възможно всичко, което срещаме по пътя си, да е ка, нали? Тъй де, дори не звучат еднакво. Тя отново произнесе двете думи: „Кала“ с ясно, отворено „а“ и „Калахан“, с много по-затворено, звучащо повече като „ъ“.
— „Кала“ в нашия свят идва от испанското „калье“… като много от думите, които помниш от Меджис, Роланд. Означава „улица“ или „площад“, струва ми се… не помня точно, защото съм го учила много отдавна. Ако обаче съм права, тази дума е като представка за името на града — или за няколко селища, какъвто е обичаят в този край. Има логика. Калахан, от друга страна… — Тя вдигна рамене. — Какво име е това? Ирландско? Английско?
— Със сигурност не испанско — отбеляза Джейк. — Само че това деветнайсет…