— Значи ти ще ми дадеш името, ако убедя Кодома да изпере парите ти? Такава сделка ли ми предлагаш?
Руснакът кимна.
— Такава оферта никой няма да ти даде. Щом си свършим работата и се разделим отново, обещавам, че ще бъда гроб за името.
— Ще говоря с него. Но не гарантирам, че ще се съгласи. Ще направя всичко възможно, може да си сигурен.
— Значи се договорихме.
Той бръкна в джоба на сакото си, извади тънък бял плик и го постави на пейката между нас двамата. После стана и тръгна към източния край на парка с ръце в джобовете, с наведена глава срещу засилващия се вятър.
Протегнах ръка към плика и го стиснах здраво.
Отворих го и извадих сгънат лист хартия, на който по средата бяха напечатани две имена.
Главатарят на Камора.
Бащата на Анджела.
Сгънах листа, сложих го в плика и го пъхнах в джоба на якето.
Останах да седя на пейката до късно вечерта, загледан в Грейт Лоун и във величествения градски силует на Манхатън.
В тази нощ разбрах, че тепърва ще имам да водя много битки.
Разбрах, че ще трябва да се боря и да побеждавам нови врагове.
Разбрах, че има голяма вероятност да не спечеля всички битки.
Разбрах, че ако се проваля, мога да изгубя сина си и организацията си.
Но това, което най-вече разбрах, беше истината, от която винаги съм се боял.
Разбрах, че ще трябва да се изправя срещу някого, на когото се доверявах и когото може би дори обичах.
Сега вече знаех името на моя враг.
Знаех, че моята война едва е започнала.