Погледнах Графинята и й се усмихнах:
— Айде, отидоха ти новите дрешки!
А тя сви рамене и рече весело:
— Че колко му е да си купя други? — после ме грабна за ръка и ме поведе надолу.
След като съобщих на всички програмата, дръпнах Роб настрани и го попитах:
— Взе ли куалудите?
— Не — отвърна мрачно той. — Във вашата каюта са. А там вече всичко е под водата — поне един метър, а вече може да е и повече.
Поех дълбоко въздух и бавно го изпуснах:
— Виж какво, Роб: долу имам четвърт милион в кеш и хич не ми пука. Но не можем да оставим шибаните куалуди. Те са двеста на брой и ще е светотатство да ги зарежем.
— Прав си — съгласи се Роб. — Отивам да ги взема. Върна се само след двайсет секунди. — Удари ме ток — измрънка. — Някъде там долу изглежда има късо съединение; какво да направя?
Не му отговорих. Само го погледнах право в окото и ударих веднъж с юмрук във въздуха, сиреч: „Не се плаши, войнико!“
Рич кимна и каза:
— Ако се електрокутирам, моля те, дай на Шели седем хиляди долара за пластична операция на гърдите. Врънка ме за това от деня, в който се запознахме!
— Смятай, че въпросът ти е решен — рекох праведно.
Само след три минути Роб се върна с куалудите.
— Ей, Богу, адски боли! Имам чувството, че по краката си имам изгаряния трета степен! — Но после се усмихна и добави: — Но пък кой друг можеше да го свърши, освен мен?
— Никой друг, Лорусо — засмях се съзаклятнически. — Цар си!
Пет минути по-късно бяхме на хеликоптерната палуба и наблюдавах с ужас в очите как кошът се люлее в диапазон от трийсет метра във всяка посока. Стояхме и гледахме цели трийсет минути, надеждата постепенно отмираше, а накрая и слънцето се спусна под хоризонта.
В този момент пристигна Джон с паникьосан вид:
— Слизайте всички долу — нареди. — Хеликоптерът се връща да презареди. Ще трябва да напуснем кораба; всеки момент ще потъне.
Изгледах го невярващо.
— Заповед на капитана — допълни Джон. — Спасителната лодка е надута при кърмата — там, където беше трамплинът за скокове. Да вървим — махна ни с ръка.
Гумена лодка ли? — рекох си. При петнайсетметрови вълни? Абе, що не си гледате работата! Та това си е жива лудост. Но щом капитанът заповядваше така, и аз, и всички останали бяхме длъжни да изпълним заповедта му. Отправихме се към кърмата, където двамата Биловци държаха двата края на оранжева гумена лодка. В момента, в който я пуснаха на вода, морето я отнесе.
— Точка по въпроса — рекох с иронична усмивка. — Явно от идеята за гумената лодка нищо няма да излезе. Обърнах се и протегнах ръка на Графинята. — Ела да си поприказваме с капитан Марк.
Обясних на капитан Марк какво е станало с лодката.
— Майка му стара! — избухна той. — Казах им на тия младоци да не я пускат, преди да са я привързали! — Пое дълбоко въздух и си възвърна самообладанието. — Окей — рече. — Слушайте сега двамата какво ще ви кажа: останахме само с един двигател. Повреди ли се и той, губя управлението и някоя вълна ще ни обърне странично. Искам вие двамата да стоите тук горе. Щом яхтата се обърне, скачате през борда и гледате да се отдалечите колкото се може повече с плуване. Докато яхтата потъва, ще се образува силно течение надолу и има опасност да повлече и вас. Така че ритайте непрестанно по посока на повърхността. Водата е достатъчно топла, за да устискате, докато ви спасят. На около петдесет мили от нас се намира италиански разрушител, който идва насам. Ще се опитат да ни спасят пак с хеликоптер, но на силите им със специално предназначение. Вълнението е прекалено силно за бреговата охрана.
Кимнах и казах на капитан Марк:
— Чакай да сляза долу да съобщя на останалите.
— Не — заповяда той, — вие двамата ще стоите тук. Всеки момент можем да потънем и не искам да се разделяте. — После се обърна към Джон: — Слез долу и обясни всичко на гостите.
Два часа по-късно яхтата едва се държеше над водата, когато от радиото се чу пращене. Отгоре ни беше застанал нов хеликоптер, на италианските спецчасти.
— Добре — каза капитан Марк с луда усмивка, — вижте какво става сега: ще спуснат с лебедка един от командосите, но за да има къде да кацне, ще трябва да изхвърлим нашия хеликоптер през борда.
— Ти ташак ли си правиш с мен? — рекох ухилен.
— Боже мили! — възкликна Графинята и запуши уста с ръката си.
— Не — каза капитан Марк, — не си правя ташак. Но чакай да взема видеокамерата; такъв момент трябва да се увековечи.