Докато си проправяхме път сред тълпата от сардинци, ми мина през ум, че всички сме останали без дрехи. За Графинята това щеше да е втори рунд. Нямах обаче нищо против: предстоеше ми да получа един доста як чек от лондонската фирма „Лойдс“, към която бях застраховал яхтата и хеликоптера. След като се настанихме в хотела, поведох на пазар всички до един — и гостите, и екипажа на яхтата. Намерихме обаче единствено курортно облекло — опияняващи разцветки на розово, пурпурно, жълто, червено, златно и сребърно. Предстояха ни десет дни в Сардиния, през които щяхме да мязаме на пауни.
След десет дни бяхме привършили куалудите, така че беше време да си вървим у дома. И точно тогава ми хрумна страхотната идея да опаковаме дрехите си и да ги изпратим обратно в Щатите, та да не се разправяме после с митници. Графинята се съгласи.
На следващата сутрин, малко преди шест, слязох във фоайето да уредя сметката: седемстотин хиляди долара. Е, не беше чак толкова лошо, колкото изгледаше, понеже в нея бе включена и една златна гривна за триста хиляди, обсипана с рубини и изумруди, която купих на Графинята някъде към петия ден, за компенсация за това, че бях заспал право в шоколадовото суфле. Това бе най-малкият жест, който можех да направя за моята главна помощничка в дрогата.
На летището чакахме два часа да дойде частният ми самолет. В един момент обаче някакъв дребен на ръст служител на частния терминал дойде и обяви на силно завален английски:
— Господин Белфорте, ваш самолет разбил. Чайка попаднала в двигател и самолет паднал във Франция. Няма да вземе вас.
Не можах и дума да обеля. Нима и на други хора им се случват подобни нещастия? Не бях сигурен. Когато съобщих новината на Графинята, тя също остана безмълвна — само поклати глава и се отдалечи.
Опитах се да се обадя на Джанет да уреди нов самолет, но телефоните бяха безобразни. Реших, че най-разумно ще е да отлетим до Англия, където поне щяхме да разбираме шибания им език. Стигнехме ли до Лондон, всичко щеше да се оправи, мислех си — до момента, в който седях на задната седалка на едно черно лондонско такси, когато забелязах нещо необичайно: улиците бяха лудо претъпкани. И колкото повече приближавахме Хайд Парк, толкова лудницата нарастваше.
— За какво са тия тълпи? — попитах изглеждащия измъчен британски таксиметров шофьор. — Десетки пъти съм бил в Лондон, но такова чудо не съм виждал.
— Тоя уикенд празнуваме годишнината на Уудсток, началство — отвърна той. — В Хайд Парк има над половин милион души. Ерик Клептън ще свири, „Дъ Ху“, Аланис Морисет и още някои. Страхотен купон се очертава, началство. Надявам се да сте си запазили хотел, щото надали е останала и една свободна стая в цял Лондон.
Хм-м-м… три неща вече ме учудваха: първо, защо шибаният шофьор ме наричаше „началство“; второ, за какво ми беше да идвам в Лондон точно през първия уикенд от Втората световна война насам, в който хотелските стаи са се свършили; и трето, май пак трябваше да купуваме дрехи за всички — на Графинята щеше да й е за трети път за по-малко от две седмици.
— Не мога да повярвам, че отново ще пазаруваме дрехи рече ми Роб. — Пак ли ти черпиш?
— Ходи се чукай, Роб — отвърнах с усмивка.
Във фоайето на хотел „Дорчестър“ портиерът каза:
— Безкрайно съжалявам, господин Белфърт, но сме пълни за целия уикенд. Честно казано, съмнявам се, че и в цял Лондон ще намерите стая. Но заповядайте в бара ни с цялата си компания. Сега е време за чай, та за мен ще е голямо удоволствие да почерпя вас и гостите ви с чай и хапки.
Наместих прешлените на врата си, за да запазя самообладание.
— Би ли звъннал по останалите хотели да видиш дали нямат места?
— Разбира се, с най-голямо удоволствие — отвърна той.
Три часа по-късно продължавахме да седим в бара, да пием чай и да дъвчем курабийки, когато портиерът влезе широко усмихнат и обяви:
— Във „Фоур Сийзънс“ имат анулирана резервация и по някаква случайност се е освободил точно Президентският апартамент, който знам, че напълно отговаря на предпочитанията ви. Цената е осем…
— Вземам го! — пресякох го.
— Прекрасно — рече той. — Отвън ви чака един ролс-ройс. Доколкото знам, към хотела има много хубав спа комплекс; предполагам, че един масаж ще ви дойде много добре след всичко, което сте преживели.