„Билтмор“ и „Монро Паркър“ все още действаха с пълна сила и ми плащаха по един милион долара за всяка сделка, въпреки убедеността ми, че собствениците им, с изключение на Алън Липски, ми готвят някакъв комплот. Какъв точно и кога не можех да знам, но това си е напълно в унисон с естеството на комплотите — особено когато заговорниците са най-близките ти приятели.
От друга страна, Стив Мадън наистина се бе впуснал в заговор срещу мен. Отношенията ни се бяха скапали напълно. Според Стив причината била в това, че съм се явил на работа надрусан, при което му казах: „Ходи да се ебеш в гъза, самодоволно копеле! Ако не бях аз, още щеше да продаваш обувки от багажника на колата си!“ Няма значение дали наистина беше така; факт бе, че акциите му в момента се котираха на тринайсет долара, на път да стигнат до двайсет.
Вече имахме осемнайсет фирмени магазина, а имахме и поръчки от универсалните магазини за две години напред. Никак не ми бе трудно да си представя какво мнение има той за мен — човекът, изкупил осемдесет и пет на сто от фирмата му и държал ръка върху котировките на акциите й в продължение на близо четири години. Но сега, след закриването на „Стратън“, вече не контролирах акциите: цената на „Стив Мадън Шуз“ се диктуваше единствено от законите на търсенето и предлагането — качваше се и падаше заедно с благосъстоянието на самата компания, а не защото ги препоръчва някоя конкретна брокерска фирма. Нямаше начин Обущаря да не ми крои нещо. Вярно бе и това, че се бях явил на работа леко понадрусан, което не е редно, но то просто му служеше за повод да ме изхвърли от компанията и да ми прибере опциите върху акциите й. И какво можех да сторя аз, ако ми излезете с тоя номер?
Ами, все пак съществуваше тайното споразумение помежду ни, но то се отнасяше само за първоначалните ми един милион и двеста хиляди акции; опциите ми бяха записани на името на Стив, а за тях нямах нищо в писмен вид. Дали щеше да се опита да ми ги свие? Или направо щеше да ми задигне всичко — и акциите, и опциите? Плешивото копеле сигурно си мислеше, че няма да ми стиска да разкрия тайното ни споразумение, тъй като поради самото си естество то можеше да ми причини ред проблеми, ако излезеше наяве.
Жестоко се мамеше обаче. Шансът му да ме завлече и с акциите, и с опциите, бе по-малък и от нула — дори ако трябваше и двамата да се озовем в панделата.
Ако бях трезвен и трезвомислещ човек, сигурно тези мисли пак щяха да ми минават през главата, но в сегашното ми умствено състояние те направо прогаряха мозъка ми по най-отровен начин. Нямаше значение дали Стив се кани да ме преебе, или не — така или иначе, нямаше да му дам никаква възможност. Та с какво бе по-различен той от шибания Покварен Китаец Виктор Уонг? Ами да, нали и Виктор се опита да се ебава с мен, и накрая какво? — върна се в Чайнатаун.
Течеше вече втората седмица от април, а кракът ми не беше стъпвал в „Стив Мадън Шуз“ от цял месец. Беше петък следобед и се намирах зад махагоновото си бюро в домашния ми кабинет. Графинята беше вече заминала за Хамптън, а децата прекарваха уикенда с майка й. Бях сам с мислите си, готов за война.
Обадих се на Вигвам у дома му и казах:
— Обади се на Мадън и му предай, че в качеството си на агент по доверителната сметка го уведомяваш за намеренията си да ликвидираш незабавно сто хиляди акции. Това възлиза горе-долу на милион и триста хиляди долара. И му кажи, че по силата на споразумението ни той също има право да продаде съответния съотносим брой свои акции, което в неговия случай прави седемнайсет хиляди бройки. Дали ще ги продава, или не зависи единствено от него.
Вигвам Слабия отвърна:
— За да стане по-бързо, ще ми трябва подписът му. Ами ако се запъне?
Поех дълбоко въздух, стремейки се да овладея гнева си:
— Ако ти се опъне, кажи му, че съгласно споразумението за доверителната сметка ще започнеш процес на принудително изпълнение и ще продадеш акциите по частен път. И му кажи, че аз вече съм се съгласил да ги купя. И предупреди тоя плешив педал, че това ще ми даде петнайсетпроцентов дял в компанията, което означава, че ще трябва да подам декларация 13Д до СЕК, и тогава всички на Уолстрийт ще научат как шибаният педал се е опитал да ме преебе. И му кажи на тоя путьо, че ще разтръбя по цял свят за тая работа и че всяка шибана седмица ще купувам още акции от свободния пазар, което значи, че ще продължавам да подавам декларации 13Д с най-новите данни. И му кажи на тоя педал, че няма да спра да купувам, докато не притежавам петдесет и един процента от компанията, след което ще изритам кльощавия му задник направо на улицата. — Пак поех дъх. Сърцето ми напъваше да изскочи. — И му кажи на тоя путьо, че ако мисли, че се майтапя, най-добре е да се скрие в някой шибан бункер, понеже ще пусна ядрена бомба върху самото му съществуване. — Бръкнах в бюрото на чекмеджето и извадих самозапечатващ се найлонов плик с четиристотин грама кокаин.