Станалото по-нататък започна от вдъхновената ми идея да разделя запасите си от кокаин на две отделни части. Първата част щеше да започне още сега и щеше да се състои от осем грама кокаин на прах тук, в стаята за телевизия, и щеше да трае около два часа. После щяхме да се оттеглим в игралната зала на горния етаж да поиграем билярд и дартс и да се натряскаме с „Дюърс“. После, в два след полунощ, щяхме да слезем обратно в стаята за телевизия и да започнем втората част на шмъркането, състояща се от двайсетграмова бучка кокаин е чистота деветдесет и осем процента. Изшмъркването й само с едно сядане щеше да е подвиг, достоен за самия Вълк.
И ние следвахме този план — до последната му шибана буква, ако трябва да съм точен: през следващите два часа изшмъркахме две дебели линии кокаин през тръбичка от осемнайсеткаратово злато, като през цялото време гледахме МТВ с изключен звук и слушахме нонстоп „Съчувствие към дявола“72. После се качихме в игралната зала. А когато стана два, се ухилих тържествено и рекох:
— Настана време да изшмъркаме бучката, приятели. След мен.
Слязохме обратно в стаята за телевизия и заехме предишните си места. Посегнах за бучката, но не я намерих. Няма ли я? Ебаси номера! Изгледах Дейв и Скот и ги предупредих:
— Айде, стига сте се ебавали, момчета. Кой от вас сви бучката?
И двамата ме изгледаха неразбиращо, а Дейв каза:
— Ти какво, бъзикаш ли ме? Не съм я взел аз! Кълна се в очите на децата си!
А Скот с оправдателен тон добави:
— Няма какво да ме гледаш! Никога не бих направил подобно нещо. — И поклати мрачно глава. — Да се ебаваш с нечия кока е грях пред Бога. Направо.
Залазихме и тримата по пода да изследваме мокета. След две минути се спогледахме озадачено — и с празни ръце.
— Може да е паднала под някоя възглавничка — рекох скептично.
Дейв и Скот кимнаха и се заехме да гледаме под всяка една възглавничка на мебелите. Пак нищо.
— Ебаси и лайняната ситуация — рекох. — Направо не е за вярване. И не е логично.
В този миг в мозъка ми назря диво вдъхновение. Да не би пък бучката да е паднала вътре в някоя от възглавничките! Колкото и невероятно да изглеждаше, и по-необичайни неща се бяха случвали по света, нали? Ами, да.
— Ей сега се връщам — рекох, направих един спринт до кухнята и измъкнах от дървения блок за ножове един касапски нож от неръждаема стомана. После се върнах в стаята за телевизия — въоръжен и готов. Ебана й е мамата на бучката!
— Какво си наумил? — запита невярващо Дейв.
— А ти какво мислиш? — изревах, после се свлякох на колене и забих ножа в една възглавничка от диван. По мокета се разхвърча дунапрен и перушина. Диванът имаше три възглавнички за сядане и още толкова за облягане. Разпилях ги всичките за по-малко от минута.
— Майка ти ще еба! — измърморих, прехвърлих се на канапенцето за двама и зацепих възглавничките му с незатихваща злоба. И пак нищо. Сега вече наистина ми писна. — Не мога да повярвам! Къде изчезна тая шибана бучка? — Погледнах Дейв: — Ние ходихме ли изобщо в дневната?
Той нервно заклати глава:
— Не си спомням да сме ходили в дневната — рече. — Слушай, заеби я тая бучка.
— Ти откачил ли си, или какво? Ще я намеря тая шибана бучка, та дори това да ми коства живота! — Обърнах се към Скот и го изгледах с подозрително присвити очи: — Стига си ме ебавал, Скот. Ние все пак ходихме до дневната, нали?
И Скот поклати глава:
— Мисля, че не си прав. Съжалявам, но нямам спомен да сме били в дневната.
— Знаете ли какво, бе? — изкрещях. — И двамата сте едни безполезни лайнари! Знаете не по-зле от мен, че шибаната бучка е паднала в някоя възглавничка. Няма начин да не е някъде тук и ще ви го докажа, да ви еба майката. — Изправих се, изритах останките от възглавничките от пътя си и прегазих през боклука от дунапрен и пера до дневната. Касапският нож бе в десницата ми. Очите ми бяха широко отворени. Бях стиснал зъби от яд.
Ебаси и шибаните дивани! Дееба и шибаната Графиня, ако си мисли, че ще й се размине закупуването на всичките тия мебели! Поех дълбоко въздух. Бях вече на ръба. Трябваше да се овладея. Наруши се безупречният ми план — да запазя бучката за два след полунощ. Идеално щеше да се получи, ако не бяха всички тия шибани мебели. Майка им ще еба! Смъкнах се на колене и се захванах за работа; преминах през цялата дневна и ръгах необуздано, докато не остана и един здрав диван или фотьойл. С ъгълчето на окото си забелязах, че Дейв и Скот ме гледаха със зяпнали уста.
72
„Sympathy for the Devil“ — първата песен от албума „Просешки банкет“ (Beggars Banquet) на „Ролинг Стоунс“ (1968). — Б.пр.