Каква прекрасна идея! Дръпнах куфара от леглото, измарширувах до камината и изсипах дрехите й върху купчината подпалки, които вече бяха готови и им трябваше само едно натискане на копчето. Срещнах погледа на Графинята и приковах очи в нея; тя стоеше вкаменена от ужас.
И понеже реакцията й ми се стори незадоволителна, изтичах до дрешника, награбих куп пуловери, блузи, рокли, поли и панталони от скъпите на вид закачалки. Изтичах обратно до камината и ги хвърлих върху купа.
Пак я изгледах. Очите й вече се бяха насълзили. Малко й е. Исках да я чуя да ми се извинява, да ме моли да спра, затова стиснах решително зъби и изприпках до бюрото, където държеше кутията с бижутата си. Грабнах я, върнах се при камината, отворих капака и изръсих всички бижута върху купчината дрехи. Посегнах към стената и поставих десния си показалец върху бутона от неръждаема стомана, след което пак приковах поглед в нея. Сълзите вече се стичаха по бузите й.
— Да ти го начукам! — изревах… и натиснах бутона.
Само след секунда пламъците обхванаха дрехите и бижутата. Без да каже и дума, тя излезе спокойно от стаята и съвсем леко затвори вратата след себе си. Извърнах се и се втренчих в пламъците. Да й го начукам! — рекох си. Така й се пада, щом е седнала да ме заплашва. Тя да не си мисли, че ще я оставя да се гаври с мен? Останах втренчен в пламъците, докато чух шума от автомобилни гуми върху чакъла. Изтичах до прозореца и видях черният й рейндж роувър да се отдалечава към портала.
Чудесно — казах си. Щом се разчуе, че сме скъсали с Графинята, отпред направо ще се образуват опашки от жени! Тогава да видим кой командва тук!
Сега, след като Графинята изчезна от картината, дойде време да си сложа веселата маска и да покажа на децата колко весело можем да си живеем без мама. Край на часовете за лягане на Чандлър; шоколадови кремове за Картър, когато му скимне. Изведох ги до люлките в задния двор и си поиграхме заедно — под зорките погледи на Гуин, Дневния Роко, Ерика, Мария, Игнасио и още неколцина членове на менажерията.
Играхме си щастливо доста дълго, струва ми се — цяла вечност, ако трябва да съм точен, — като не спирахме да се смеем, да се кикотим, да се гоним, да гледаме синия небосвод и да миришем свежите пролетни цветя. Най-хубавото нещо на този свят е да имаш деца!
Уви, оказа се, че цялата тази вечност е траела точно три минути и половина, след което изгубих интереса си към моите идеални две деца и казах на Гуин:
— Поеми нещата в свои ръце, Гуин. Имам малко работа с едни документи.
Само след минута бях пак в кабинета си, а пред мен имаше нова пирамида от кокаин. И като един вид признание към обичая на Чандлър да реди куклите си сякаш са й придворни, и аз наредих всичките си наркотици върху бюрото и застанах като крал сред тях. Бяха двайсет и два вида — повечето в стъклени флакони, но имаше и такива в найлонови пликчета. Колко са мъжете, които могат да поемат всичките тези наркотици и пак да не свръхдозират? Николко. Само Вълка го може! Вълка, изградил си специална съпротивителна способност благодарение на дългогодишното внимателно смесване и уравновесяване, извършил усърдно безброй опити, докато налучка най-точната мярка.
На следващата сутрин войната започна.
Точно в осем Вигвам седеше в дневната ми и ми се разхождаше по нервите. Честно казано, не бях очаквал да прояви подобно неблагоразумие — да дойде в собствения ми дом, за да се разпростре върху американските закони за търговията с ценни книжа — и то само с безсмислени приказки на едро. Боже мили, може в много области на живота да съм бос, ама не и в областта на търговията с ценни книжа. Бих казал дори, че и след три на практика безсънни месеца — и дори след последните седемдесет и два часа на пълна лудост, през които бях поел четирийсет и два грама кокаин, шейсет куалуда, трийсет ксанакса, петнайсет валиума, десет клонопина, двеста и седемдесет милиграма морфин, деветдесет милиграма амбиен, плюс паксил, прозак, перкосет, памелор, течен екстази и Бог знае колко алкохол — аз пак знаех повече начини за заобикалянето на законите за търговията с ценни книжа от всеки друг човек на тази планета.
— Основният проблем е в това — продължаваше Вигвам, — че Стив не е подписал никому пълномощно за продаване на акции, така че не можем да пратим удостоверението за акциите на трансферен агент, който да ги прехвърли на твое име.
Дори в този момент, със замъгления си мозък, не можех да не се ужася от аматьорството на моя приятел. Проблемът беше толкова прост, че ми идваше да го заплюя с изгризани нокти по лицето. Поех дълбоко въздух и рекох: