— Чакай, Джени. Спри да смучеш за малко.
Изви врат и ми се усмихна по стриптийзьорски.
— Нещо лошо ли направих, миличък?
— Нищо лошо не си направила — поклатих глава. — Искам да те представя на майка ми. Изчакай за секунда. — Извадих мобифона си и набрах номера на дома на родителите ми в Бейсайд, който от трийсет и пет години не беше сменян.
Само след миг дочух разтревожения глас на майка ми и й рекох:
— Не, не, изобщо не я слушай. Всичко е наред… Заповед да не се приближавам до нея ли? Е, и какво от това? Имам две къщи. Да вземе едната, а аз ще живея в другата… Децата ли? С мен ще живеят, разбира се. Че кой може да ги отгледа по-добре от мен? Но не затова ти се обаждам, мамо; исках да ти съобщя, че завеждам дело за развод с Надин… Защо ли? Защото тя е една подла кучка, затова! Пък и вече срещнах друга жена, която е адски готина. — Погледнах към Джени, която направо сияеше, и й смигнах. После казах в слушалката: — Виж какво, мамо, нека да ти дам бъдещата ми жена. Тя е страхотно сладка и красива и… Къде съм в момента ли? В един стрип-клуб в Маями… Защо?… Не, не е стриптийзьорка, поне отсега нататък няма да бъде. Всичко това остава зад гърба й. Ще я глезя до побъркване. — И пак намигнах на Джени. — Казва се Джени, но можеш да й викаш Блейз, ако искаш. Няма да ти се обиди; тя е много сговорчива. Чакай да ти я дам.
Подадох мобифона на Джени:
— Майка ми се казва Лиа и е много готина. Няма човек, който да не я обича.
Джени сви рамене и грабна телефона.
— Ало, Лиа? Джени се обажда. Как си? Добре съм, благодаря, че попита… Да, и той е добре… Ъ-ъ, да, окей, чакай една секунда. — Джени постави ръка върху слушалката. — Иска пак да говори с теб.
Невероятно! — рекох си. Каква неучтивост от страна на майка ми така да отсвири бъдещата ми съпруга! Грабнах телефона и прекъснах връзката. После се ухилих до уши, легнах на дивана и посочих слабините си.
Джени кимна с готовност, надвеси се над мен и започна да смуче… да опъва… да стиска… да дърпа… после пак да смуче… Но да ме убиеха, не можех да причиня приток на кръв към това място. Джени обаче беше навита мацка, старателна тийнейджърка, и нямаше никакво намерение да спре, без да вложи и последната си капка старание. Едва след петнайсет минути успя да напипа онова специално местенце и докато се усетя, бях се надървил като прът и я шибах върху евтиния бял диван, като същевременно й разправях колко я обичам. Тя ми каза, че и тя ме обичала, после и двамата се разкикотихме. Мигът бе прекрасен и за двама ни и не можехме да се начудим как е възможно две изгубени души да се влюбят тъй дълбоко една в друга за толкова кратко време — дори при сегашните обстоятелства.
Невероятно. Точно в този миг — преди да се изпразня — Джени бе всичко за мен. А само секунда по-късно ми се щеше тя да се изпари във въздуха. Над мен премина някакво чувство на празнота, сякаш беше трийсетметрово цунами. Сърцето ми се свлече в стомаха. Пенисът ми направо се спаружи. Бях се сетил за Графинята; страхотно ми липсваше.
Изпитвах въпиюща нужда да говоря с нея. Исках да я чуя как ми казва, че ме обича и че все още е моя. Усмихнах се тъжно на Джени и й казах, че трябва да кажа нещо на Дейв, но че веднага се връщам. Върнах се в клуба, намерих Дейв и му рекох, че ако не напуснем това място мигновено, може да се самоубия, което ще му бръкне в здравето, щото нали той има задачата да ме поддържа жив, докато нещата се успокоят. Изчезнахме за нула време, без да се сбогувам с Джени.
Седяхме двамата с Дейв на задната седалка на лимузината на път към дома му в Броукън Саунд — затворена общност в Бока Рейтън. Мономигача се беше влюбил в някаква стриптийзьорка и остана в клуба, а аз си мислех дали да не си срежа вените. Усетих, че рухвам; въздействието на кокаина преминаваше и падах в някаква емоционална пропаст. Трябваше обезателно да говоря с Графинята. Само тя можеше да ми помогне.
Часът бе два след полунощ. Грабнах мобифона на Дейв и набрах моя домашен номер. Отговори ми женски глас, но не беше Графинята.
— Кой е на телефона? — озъбих се.
— Дона.
Майка му стара! Дона Шлесинджър беше баш от ония кучки, които кльопат лайна от тоя сорт. Беше приятелка на Надин от детинство и я ревнуваше оттогава, откакто бе разбрала смисъла на тая дума. Поех дълбоко въздух и казах:
— Искам да говоря с жена ми, Дона.
— Тя не желае да разговаря с теб.
Това ме вбеси.
— Кажи й да вдигне шибания телефон, Дона.
— Вече ти обясних — озъби се Дона. — Не желае да разговаря с теб.