— Невероятно! — възкликна оня с жлезите. — Жена ти има вид на ангел. Не бих очаквал нещо подобно от такава жена. — А Брад Дебелия кимна в знак на съгласие.
— То е, щото нямате и най-малката представа на какво е способна — забелих аз очи. — Може да ви се струва нежна, ама е яка като бик. Знаете ли колко пъти съм си патил от нея? Най я бива да те залива с вода. — Тихичко се разсмях. — Не че е нямала право, честно казано; в повечето случаи напълно си заслужавах боя. Колкото и да я обичам, не съм еталон за примерен съпруг. Но това не ми пречи да си мисля, че все пак трябваше да ме посети тук. Ако беше дошла, вече щях да съм в рехабилитация, но сега съм се запънал, понеже не ми харесва ролята на заложник.
— Стори ми се, че й се искаше да дойде — каза Брад Дебелия, — но Денис Мейнард я посъветва да не го прави.
— Така и предполагах — запених се. — Това копеле е истинско лайно. Щом приключи цялата тая дандания, ще пратя някой да му направи малко посещение.
Комедийният дует отказа да спори с мен.
— Мога ли да ти предложа нещо? — попита оня с жлезите.
— Защо не? — кимнах. — Вие, момчета, сте големи симпатяги. Обаче оня хуй сплескан го ненавиждам.
Той се усмихна и се огледа заговорнически. После сниши глас и каза:
— Що не ни дадеш да те изпишем оттук и да те закараме до Атланта, пък после, веднага след като те запишем в рехабилитацията, моментално си вдигаш чуковете? Там няма зидове, бодлива тел или други подобни щуротии. Ще живееш в луксозен апартамент с неколцина шантави лекари.
— Да, бе — добави Брад Дебелия, — в мига, в който те доставим в Атланта, законът на Бейкър губи силата си и ставаш свободен човек. Просто кажи на пилота си да не излита. Не ти ли хареса рехабилитацията, просто си тръгваш.
— Вие двамата сте направо невероятни! — разсмях се. — Играете ми на престъпната струничка, нали?
— Ще направя всичко необходимо да те вкарам в рехабилитация — рече Брад Дебелия. — Ти си свястно момче и заслужаваш да живееш, а не да умреш с луличка за крек в уста, каквото именно ще те сполети, ако не заживееш на чисто. Повярвай ми — от личен опит го знам.
— И ти ли си възстановяващ се наркоман? — попитах.
— И двамата сме такива — каза оня с жлезите. — Аз съм на чисто от единайсет години, а Брад — от тринайсет.
— Че как изобщо е възможно такова нещо? Казвам ви честно: искам да спра, но просто не мога. Няма да издържа повече от няколко дни, да не говорим за цели тринайсет години.
— Ще можеш — рече Брад Дебелия. — За тринайсет години не знам, но бас държа, че днешния ден можеш да го изкараш.
— Е, колкото до днешния ден, ще изтрая — казах, — но надали повече.
— И това е достатъчно — рече оня с жлезите. — Единственото, което има значение, е днешният ден. Кой знае какво ще ни донесе утрешният? Живей ден за ден — и ще успееш. Аз точно така правя. Да не мислиш, че съм се събудил тая сутрин и съм си рекъл: „Ей, Майк, знаеш ли колко е важно да потискаш цял живот желанието да пиеш?“ Напротив, казах си: „Ей, Майк, изкарай и следващите двайсет и четири часа, пък останалата част от живота ти все някак си ще се подреди.“
Брад Дебелия кимна:
— Той е прав, Джордан. И знам какво точно си мислиш в момента — че това е някакъв вид тъпа самозаблуда. — И сви рамене. — Може и така да е, но на мен лично не ми пука. Действа — и това ми е достатъчно. Благодарение на нея възвърнах живота си, а и ти можеш да възвърнеш своя.
Поех дълбоко въздух и бавно го изпуснах. Тия момчета са много готини, ама наистина. А и аз наистина искам да съм трезвен. Толкова много, че дори предусещах вкуса на новия живот. Но навикът е прекалено силен. Всичките ми приятели вземат дрога; всичките ми забавления включват и дрога. А Графинята… ами Графинята така и не дойде да ме види. След всички ужаси, които й бях причинил, в сърцето си усещах, че никога няма да забравя как не дойде да ме види след опита ми за самоубийство.
Да не забравяме и как стоят нещата от нейната си гледна точка. Може пък да предпочете никога да не ми прости. Не мога да я виня за подобно нещо. Тя беше толкова добра съпруга, а аз й се отблагодарих с това, че станах наркоман. Е, имал съм си причини, но това не променя нещата. Ако реши да се развежда, в правото си е. Но аз винаги ще се грижа за нея, винаги ще я обичам и ще правя така, че да живее добре. В края на краищата, нали тя ми роди две прекрасни дечица и нали тя е организирала всичко това.