Ебаси майката! Искаше да ми каже нещо, а не усещах накъде бие.
— Нещо съм объркан. Да не би някой да ти е казал, че си мисля за поемане на дрога?
— Не, не — поклати глава тя. — Нищо общо няма с дрогата. Чудех се дали напоследък обаче си изпитвал някакви други желания, за нещо друго, освен дрога.
Прерових краткосрочната си памет за някакво друго желание, но не се сетих за нищо, освен очевидното ми желание да се прибера у дома и да чукам Графинята до побъркване цял месец, без прекъсване.
— Не — рекох, — никакви други желания. Е, мъчно ми е за жена ми и прочее и ми се ще да съм си у дома при нея, но това е всичко.
Тя сви устни, кимна бавно и рече:
— А имал ли си желанието да се ексхибиционираш пред други?
— Моля? — отрязах я. — За какво говориш? За какъв ме мислиш, за някой от тия по градинките ли? — И негодуващо поклатих глава.
— Защото — каза тя с пълна сериозност — днес получих три писмени оплаквания от трима отделни пациенти, че си се бил разкрил пред тях, — че си свалил шортите си и си мастурбирал в тяхно присъствие.
— Пълна глупост — изломотих. — Изобщо не си правех чекия. Просто го опънах няколко пъти, после го шляпнах в корема си, да се посмеем на звука. Нищо повече. Какво толкова е станало? Там, откъдето съм, никой не обръща внимание на подобни мъжки задевки. — Поклатих глава. — Просто се ебавах. Имам ерекция през цялото време, откакто дойдох тук. Предполагам, че хуят ми едва сега се събужда от всичките наркотици. Но щом всички толкова много се притесняват, обещавам да си държа звяра в клетката през останалите няколко седмици. Никакъв проблем.
Тя кимна:
— Трябва да ти е ясно, че си травматизирал някои от останалите пациенти. На този етап възстановяването им е все още нестабилно и всякакъв шок от този род може да ги тласне към повторна употреба.
— Травматизирал ли съм ги, казваш? Айде стига, бе! Това вече е прекалено, не смяташ ли? А, бе… Боже мили, та тук става дума за зрели мъже! Как може да ги травматизира гледката на моя хуй, освен ако някой от тях не е изпитал желанието да го засмуче! Би ли могло това да е причината, как смяташ?
— Не мога да знам — сви рамене тя.
— Добре, аз пък ще ти кажа, че нито един от присъстващите в колата не беше травматизиран. Най-обикновена шега между мъже си беше. А са ме изпортили единствено, понеже искат да докажат на персонала, че са излекувани или рехабилитирани, или каквото там му викат. На всичко са готови, само и само да им възстановят шибаните им разрешителни, нали?
— Очевидно — кимна тя.
— А, значи на теб това ти е известно?
— Разбира се. А фактът, че всички се оплакаха, ме кара да поставя силно под въпрос степента на възстановяването им. — И ми се усмихна, един вид: „Надявам се, че не си се обидил.“ — Както и да е, това не променя факта, че поведението ти е било неприемливо.
— Добре де — измънках. — Няма вече.
— Хубаво — каза и ми подаде някакъв лист с написан на машина текст. — От теб искам само да подпишеш този договор за спазване на поведение. Нищо друго не пише, освен че се съгласяваш повече да не се излагаш пред хората. И ми подаде химикалка.
— Ти се ебаваш!
А тя поклати глава — „Ни най-малко“. Зачетох договора и се разсмях. Състоеше се само от няколко реда и пишеше точно онова, което ми беше казала. Вдигнах рамене, подписах се, после станах от стола и поех към вратата.
— Това ли е всичко? — озъбих се. — Приключихме ли по въпроса?
— Да, въпросът е приключен.
Но докато се връщах към груповата терапия, имах особеното чувство, че това далеч не е така. Тия марсианци не бяха с всичкия си.
На другия ден имаше нова дискусия около кръглата маса. И отново сто и петте марсианци и десетината души от персонала седяха в голям кръг в аудиторията. Липсата на Дъг Талбът обаче биеше на очи.
Затворих си очите и се приготвих за ръмежа. След десетина-петнайсет минути бях станал вир-вода и почти заспивах, когато чух:
— … Джордан Белфърт, когото повечето от вас познават.
Вдигнах глава. Моята терапевтка бе поела по някое време ръководството на събранието. Защо ли? — попитах се.
— Така че, вместо да имаме гостуващ събеседник — продължи терапевтката ми, — реших, че ще е по-полезно Джордан да сподели с групата за случилото се. — Погледна към мен. — Би ли бил така добър, Джордан, да споделиш с нас?
Огледах се и видях как всички марсианци са вперили погледи в мен, включително и Шърли Темпъл с прекрасните си руси къдрици. Все още не бях съвсем наясно какво точно иска от мен терапевтката ми, но изпитвах смътното подозрение, че има някаква връзка с перверзното ми поведение.