Наклоних се напред на стола си, вперих поглед в нея и вдигнах рамене:
— За мен не представлява проблем да говоря пред групата — рекох, — но какво точно искаш да им кажа? Имам куп истории. Избери си една.
При тези думи всичките сто и пет марсианци извъртяха марсианските си глави към терапевтката ми. Имах чувството, че наблюдават някакъв мач по тенис между двама ни.
— Ами — каза терапевтично тя, — в тази зала можеш да говориш каквото си искаш. Тук сме в пълна безопасност. Защо обаче не почнеш със случая в колата онзи ден, на път за фитнеса?
Марсианците пак извърнаха глави към мен. А аз през смях й рекох:
— Ти майтап ли си правиш, или какво?
Сега марсианците пак се извъртяха към нея… а тя сви устни и поклати глава, сиреч: „Ни най-малко; напълно съм сериозна!“
Ама че смешка, рекох си. Моята терапевтка ми оставя центъра на сцената. Великолепно! Вълка — отново в действие! Любимата ми ситуация. А от факта, че половината в залата бяха жени, ми ставаше още по-гот. От СЕК ми бяха отнели възможността да застана пред тълпа от хора и да си кажа приказката, но терапевтката ми най-любезно ми я беше възвърнала. Сега ще им спретна на марсианците едно незабравимо шоу!
Усмихнах се и кимнах на терапевтката:
— Може ли да застана в средата на залата, докато говоря? Мислите ми текат по-гладко, когато се движа.
Сто и пет марсиански глави се извърнаха към терапевтката ми.
— Както предпочиташ.
Застанах в средата на залата и се втренчих в очите на Шърли Темпъл.
— Здравейте всички! Казвам се Джордан и съм алкохолик, наркоман и със сексуални отклонения.
— Здрасти, Джордан! — отговориха ми от сърце, а неколцина дори се разсмяха леко. Шърли Темпъл обаче се бе зачервила като домат. Докато се описвах като човек със сексуални отклонения, я гледах право в огромните й сини очи.
— Не ме бива особено в изказванията пред много хора — рекох, — но ще се постарая. Окей, откъде да започна? А, от ерекциите ми — предполагам, че за начало е най-подходящо. Та да ви обясня в какво се корени проблемът ми. През последните десет години от живота ми хуят ми бе в състояние на полунаркоза вследствие на всичката консумирана от мен дрога. Не искам да ме разбирате погрешно — не че бях станал импотентен или нещо подобно, макар че, честно да си призная, поне хиляда пъти ми се е случвало да не мога да го вдигна заради всичката тая кока и куалудите.
От тук-таме се чу малко по-силен смях. А, Вълка от Уолстрийт! Да започнем веселбата! Вдигнах ръка за тишина.
— Вижте какво, в това няма нищо смешно. Най-сериозно ви го говоря. Защото повечето пъти, когато не можех да го вдигна, беше, когато съм с проститутки, тоест по три пъти седмично, да речем. Така че на практика си хвърлях парите на вятъра — ръсех се по хилядарка на тек, а дори не можех да спя с тях. Крайно тъжна работа, освен дето е и много скъпа. Както и да е, те в крайна сметка успяваха — поне по-големите майсторки сред тях, — нищо, че се налагаше да ме прикоткват с разни играчки и тем подобни. — Свих ъгълчетата на устните си надолу и вдигнах рамене, с други думи: „Няма за какво да се срамува човек от подобни играчки!“
Смехът този път наистина бе силен, а и без да гледам, усещах, че е най-вече от страна на марсианките. Подозренията ми се потвърдиха, когато огледах залата и видях как сияят марсианските лица на марсианките. Марсианските им рамене се разтърсваха при всеки кикот. В същото време марсианците ме пронизваха с убийствени марсиански погледи.
Махнах с ръка да ги спра и смело продължих:
— Няма значение, няма значение. Интересното обаче е, че с жена ми никога нямах подобен проблем. Винаги — е, да кажем, в повечето случаи — го вдигах, а ако видите как изглежда тя, моментално ще ви стане ясно защо ставаше така. Но след като почнах да шмъркам по седем грама кока на ден, и с нея започнах да имам проблем. Сега обаче, след като от една седмица не съм се докосвал до никаква дрога, имам чувството, че пенисът ми преживява някаква странна метаморфоза — възраждане, ако мога така да се изразя. Ерекцията ми трае по двайсет и три часа на ден… ако не и повече.
Изблик на женски марсиански смях. Огледах се. Завладях ги! В ръцете ми са! Вълка раздува истории пред дамите, и то в центъра на сцената!
— Та предположих, че някои от мъжете тук ще проявят съчувствие към състоянието ми. В края на краищата, нали е логично и други да изпитват такова ужасно страдание?