Огледах залата и забелязах, че всички марсианки кимат в знак на съгласие, а марсианците клатят глави наляво-надясно и ме гледат с презрение. Свих рамене.
— Та оттам възникна целият проблем. Пътувах с колата с още трима мъже-пациенти — безхуести пациенти, давам си сметка сега, — бяхме на път към фитнеса и не знам от какво, дали от вибрациите на двигателя, или от неравностите по пътя, но в крайна сметка се сдобих изневиделица с една огромна ерекция!
При поредното оглеждане на залата старателно избягнах огнените стрели от очите на марсианците, но се къпех в обожанието, което изразяваха лицата на марсианките. Шърли Темпъл облизваше устни в очакване. Намигнах й и продължих:
— Та се получи един такъв безобиден, чисто мъжки момент, нищо повече. Е, не отричам, че опънах кожата на змията няколко пъти — изблик на смях от страна на марсианките, — както и не отричам, че го шляпнах два-три пъти в корема си — нов смях — но всичко беше в границите на майтапа. В никакъв случай не бих казал, че съм го опъвал на сериозно, че да се изпразня на задната седалка, макар че не бих заклеймил някой, ако направи и това. Въпрос на вкус, в крайна сметка, нали?
При което някаква неидентифицирана марсианка изпищя: „Точно така: въпрос на вкус!“, а останалите марсианки заръкопляскаха.
Вдигнах ръка за тишина и се чудех колко още време ще ми отпусне персоналът. Подозирах, че ще ме оставят да карам нататък. Та нали за всяка секунда, през която говорех, някоя застрахователна компания получаваше сметка за лечението на всеки един от сто и петте марсианци.
— В заключение, нека ви кажа какво всъщност ме притеснява в цялата тая история, а то е, че тримата, които са ме наклепали и чиито имена няма да спомена — макар че ако дойдете после, с удоволствие ще ви ги кажа насаме, че да се пазите от тях, — докато бяхме в колата, всъщност се смяха и се майтапеха със станалото. Нито един не ми направи забележка или поне намек, че онова, което върша, е проява на лош вкус. Поклатих глава в знак на отвращение. — Истината, да ви кажа, е, че дойдох тук от един крайно дисфункционален свят — свят, който сам си бях създал, в който такива неща като голотата, проститутките, развратът и всякакви други перверзни минават за нещо съвсем нормално. Сега, като се замисля, разбирам, че съм постъпвал лошо. И осъзнавам, че съм бил луд. Но това е сега… днес… когато съм застанал пред вас като трезв човек. Да, днес съзнавам, че хвърлянето на джуджета и отборната игра с четири проститутки са нещо лошо, че манипулирането на цените на акциите е нещо лошо, че да изневерявам на жена ми е нещо лошо и че заспиването на масата по време на вечеря или на волана и блъскането на чужди автомобили по тази причина са нещо лошо. И пръв, преди всички, бих си признал, че съм безкрайно отдалечен от идеала за човешко съвършенство. Аз съм всъщност едно неуверено и скромно същество и много лесно се засрамвам. — Спрях и преминах на съвсем сериозен тон: — Но не желая другите да го усещат. Ако трябва да избирам между срама и смъртта, предпочитам смъртта. Да, аз съм слаба, несъвършена личност. Но никога, в никакъв случай няма да ме видите в ролята на съдник над другиго.
Вдигнах рамене и въздъхнах театрално:
— Та може би онова, което направих в колата, да е било лошо. Може да е било проява на лош вкус и да е засегнало някого. Но надали ще се намери някой в тая зала, който да каже, че съм го направил със зла умисъл, или за да прееба нечие чуждо възстановяване. Направих го единствено за да облекча ужасното положение, в което се намирам. От близо десет години съм наркоман и макар да ви се струвам донякъде нормален, знам, че не съм. Ще си замина оттук след две-три седмици и до посиране ме е страх от завръщането ми в леговището на лъва, сред хората, местата и вещите, които подхранваха пристрастеността ми. Имам жена, която обичам, и две деца, които обожавам, и ако се върна там и се върна към дрогата, ще ги унищожа завинаги, най-вече децата си. И ето, че тук, в „Талбът Марш“, където се предполага да съм заобиколен от хора, които разбират през какъв ад минавам, изведнъж се намират трима задници, които се стремят да провалят възстановяването ми и да постигнат изключването ми. И точно това е най-тъжното. По нищо не се различавам от вас, независимо дали сте мъже, или жени. Е, може да имам някой и друг долар в повече, но и аз се боя от бъдещето и от неговата неизвестност и през по-голямата част от деня се моля всичко да приключи добре. Тогава ще мога някой ден да седна с децата си и да им кажа: „Вярно е, че бутнах мама по стълбите веднъж, когато бях надрусан с кокаин, но това стана преди цели двайсет години, а оттогава съм трезвен.“