И пак поклатих глава:
— Та когато пак речете някой път да се оплачете от мен на персонала, моля ви преди това да го премислите. Ще навредите единствено на себе си. Мен няма толкова лесно и бързо да ме изхвърлят оттук, а и хората от персонала са далеч по-умни, отколкото си мислите. Нямам какво друго да ви кажа. Моля да ме извините, но в момента получавам ерекция и ми се налага да седна, че да не се посрамя. Благодаря ви.
Махнах ръка като кандидат по време на предизборна кампания, а залата избухна в гръм от овации. Марсианките, целият персонал и горе-долу половината марсианци рипнаха на крака да ме аплодират.
Докато сядах на мястото си, прихванах погледа на терапевтката ми. А тя ми се усмихна, кимна с глава и вдигна победоносно юмрук във въздуха, един вид: „Браво, Джордан.“
През следващите трийсет минути имаше свободна дискусия, по време на която марсианките ме защитаваха и разправяха, че съм бил направо очарователен, докато някои от мъжете продължиха да ме укоряват и да ме обявяват за заплаха за марсианското общество.
Още същата вечер събрах съквартирантите си и им рекох:
— Вижте какво, писна ми от всички щуротии тук. Не искам повече да чувам, че съм забравил да спусна седалката в тоалетната, или колко дълго говоря по телефона, или колко шумно дишам. Стига толкова. Така че ви предлагам една сделка. Вие и двамата сте закъсали за мангизи, нали така?
Кимнаха.
— Добре — казах. — Ето какво ще направим. Утре сутринта ще се обадите на моя приятел Алън Липски да ви отвори по една сметка в брокерската си фирма. Утре до обед и двамата ще сте спечелили по пет хиляди долара. Ще ви ги прехвърлят по телеграфен път, където кажете. Само не искам да чуя и един шибан звук от двама ви, докато се махна оттук. Остават по-малко от три седмици, така че няма да се затрудните кой знае колко.
Естествено, и двамата на сутринта му се обадиха и, естествено, отношенията ни се подобриха неимоверно. Но като цяло проблемите ми в „Талбът Марш“ изобщо не бяха приключили. Само че усложненията не дойдоха от страна на пищната Шърли Темпъл. Не, проблемите ми дойдоха от силното ми желание да се срещна с Графинята. По марсианския клюкарник бях подочул, че в много редки случаи персоналът разрешавал градски отпуск. Обадих се на Графинята и я попитах, ако ми разрешат, би ли долетяла дотук за един дълъг уикенд.
— Само ми кажи къде и кога — отвърна тя, — и такъв уикенд ще ти спретна, че цял живот няма да го забравиш.
Та точно по тази причина сега седях в кабинета на моята терапевтка и я кандърдисвах да ми даде градски отпуск. Вече бях изкарал три седмици на планетата „Талбът Марш“ и нямах нови нарушения, макар на марсианците да им беше ясно, че посещавам само двайсет и пет на сто от груповите терапии. Но май на никого вече не му пукаше. Проумяха, че Дъг Талбът няма да ме изхвърли и че по моя си особен начин оказвам някакво положително влияние.
Усмихнах се на терапевтката си и казах:
— Виж какво, не виждам какъв е проблемът да изляза в петък и да се прибера в неделя. През цялото време ще съм с жена ми. Вече си разговаряла с нея и знаеш, че тя напълно подкрепя програмата. Ще се отрази добре на възстановяването ми.
— Не мога да го разреша — поклати глава терапевтката ми. — Ще подейства разлагащо на останалите пациенти. Така и така се бунтуват покрай уж привилегированото ти положение. — После топло се усмихна. — Виж какво, Джордан, според правилника пациентът няма право на отпуск, докато не е изкарал поне деветдесет дни в рехабилитация, и то при безупречно поведение. Което не включва ексхибиционизъм.
Усмихнах се на терапевтката си. Много свястна мацка беше и бях доста свикнал с нея, откакто дойдох. Оня път постъпи адски хитро, като ме изправи пред народа и ми даде шанс да се защитя. Много години по-късно щях да разбера, че е успяла преди това да разговаря с Графинята, която я уведомила за способността ми да влияя, за добро или зло, на масите.
— Разбирам, че си имате правила — рекох, — но те не са създадени за някой в моето положение. Как можете да прилагате спрямо мен правило, което изисква деветдесетдневен период за охлаждане, когато целият ми престой ще е само двайсет и осем дена? — Свих рамене, без да се уповавам особено на собствената си логика, докато в трезвия ми мозък не забълбука една прекрасна идея: — Защо не ме изправиш пак пред групата да им поговоря? Ще се постарая да ги убедя, че наистина заслужавам отпуск, макар да противоречи на правилата на заведението.