Свих устни и кимнах тежко:
— Така си и мислех. Но ти не й се притеснявай. Тя всъщност е един доста земен човек, нали сладур?
— Да, много съм земна. А сега си затвори плювалника и се качвай в шибаната лимузина — изсъска Графинята.
Боб се смрази от ужас как може някой с чистокръвното потекло на Графинята от Бей Ридж да използва такъв език.
— Не й обръщай внимание, Боб — казах. — Тя просто не желае да изглежда превзета. Превземките си ги пази за когато се връща в Англия, при другите аристократи. — И му намигнах. — Майтапът настрана обаче, Боб, щом съм женен за графиня, значи и аз съм граф, та си мисля, че след като ще ни возиш през целия уикенд, може да ни наричаш Графа и Графинята, за да няма някакви недоразумения.
— Разбира се, Графе — поклони се тържествено Боб.
— Прекрасно — отвърнах, награбих Графинята за разкошния й задник и я набутах в лимузината. Влязох подир нея, а Боб затръшна вратата и се отправи към самолета да прибере аристократичния багаж на Графинята.
Аз моментално надигнах роклята й и установих, че е без гащички. И й се нахвърлих.
— Толкова много те обичам, Над. Толкова много! — Бутнах я да легне по дължината на седалката и притиснах ерекцията си в тялото й. Тя изстена от удоволствие и завъртя ханша си срещу моя, при което ме поотърка. Целувах я, целувах я, докато след няколко минути тя протегна напред ръце и ме отдалечи от себе си.
— Спри, глупчо! — разкикоти се. — Боб се връща. Ще трябва да почакаш до хотела. — Погледна надолу и съзря ерекцията ми в дънките. — О, моето малко бебче — малко ли? Защо винаги „малко“? — е готово да експлодира! — После сви устни. — Чакай, дай малко да го погаля. — Пусна ми ръка и започна да гали очертанията на ерекцията ми.
В отговор моментално се пресегнах и натиснах бутона за вдигане на преградата между нас и шофьора. И докато тя се затваряше, промърморих:
— Не мога да чакам до хотела! Ще те любя тук, пък ако ще и сто Бобовци да има!
— Добре! — рече палавата Графиня. — Но това ще е съчувствено ебане, така че няма да се брои. Но няма да се любя с теб, докато не ми докажеш, че си станал добро момче. Разбрахме ли се?
Кимнах и я погледнах като влюбено кученце и се захванахме да си късаме взаимно дрехите. Докато Боб се върна в лимузината, бях вече дълбоко в Графинята и двамата стенехме като луди. Сложих пръст на устните си и изшътках.
Тя кимна, а аз се пресегнах и натиснах бутона на интеркома.
— Там ли си, верний ми Боб?
— Да, Графе.
— Чудесно. Ние с Графинята трябва спешно да обсъдим някои неща, така че моля те да не ни безпокоиш, докато не стигнем до хотел „Хаят“.
Смигнах на Графинята и с очи посочих към бутона на интеркома.
— Включен или изключен? — пошепнах.
Графинята вдигна поглед и задъвка отвътре бузата си. После сви рамене.
— Що не вземеш да го оставиш включен?
Ама че момиче! И на висок глас казах:
— Кефи се на кралското шоу, Боб!
След което трезвият Граф от Бейсайд в Куинс започна да прави любов на пищната Графиня от Бей Ридж в Бруклин така, като че ли е настъпил последният ден на света.
Глава 39.
Шест начина да убиеш помагач
Кучето ми се нуждае от операция… скапа ми се колата… шефът ми е задник… жена ми е още по-голям задник… уличните задръствания ме побъркват… животът не е справедлив… и тъй нататък, и тъй нататък…
На сбирките на Анонимните алкохолици в Саутхамптън на Лонг Айлънд ръсеше, и то яко. От една седмица вече си бях у дома и като част от възстановяването бях поел ангажимента да направя „деветдесет за деветдесет“ — тоест да присъствам на деветдесет сбирки на АА в продължение на деветдесет дни. И тъй като нервната Графиня ме дебнеше като ястреб, не ми оставаше друг избор, освен да ходя.
И много бързо усетих колко дълги ще ми се сторят тези деветдесет дена.
В мига, в който се явих за първата си сбирка, някой ме покани да съм ораторът на днешното събрание, при което аз отвърнах:
— Да говоря пред групата ли? Че защо не! — Какво по-лесно от това, мислех си.
Но проблемите много бързо се появиха. Предложиха ми да се седна зад една правоъгълна маса в предния край на стаята. Председателстващият, човек на петдесет и нещо години, седна до мен и направи няколко кратки обяви. После ми даде знак да взема думата. Кимнах и със силен, праволинеен тон заявих: