Засмях се и поклатих глава:
— Голяма работа сте вие двамата! А бе, усещах аз, че нещо се бъзикате с мен.
— Аз не се бъзикам! — прекъсна ме Анет. — Наистина смятам, че заслужава да му откъснеш ташаците! — Гласът й придоби много отракан тон. — Джордж постоянно се изявява като помагач и досега не съм чувала жената да не е включена в програмата, нали така, Гуиб?
Гуиб сви огромните си рамене:
— Не обичам да съдя чужди методи, но при твоя помагач имам чувството, че е липсвала определена топлота. В стотици случаи съм бил помагач и във всеки един от тях съм правел така, че човекът, комуто помагам, да разбере колко много е обичан и как всички ще са на негова страна, ако постъпи правилно и остане трезвен. И никога не изключвам от участие жената, която трябва да е до съпруга си. Абсолютно никога. — И пак сви огромните си рамене. — Но всичко е добре, когато свършва добре, нали така? Ти си жив и трезвен, което е едно прекрасно чудо, макар че имам съмнения дали си наистина трезвен, или не.
— Какво искаш да кажеш? Разбира се, че съм трезв! Днес навърших четирийсет и три дни, а след няколко часа ще станат четирийсет и четири. До нищо не съм се докосвал. Кълна ти се.
— Е — каза Джордж, — изкарал си четирийсет и три дни без пиене и дрога, но това не означава, че си действително трезвен. Между двете има разлика, нали, Анет?
Анет кимна.
— Разкажи му за Кентън Роудс78, Джордж.
— Кой, оня с универсалния магазин ли? — попитах.
И двамата кимнаха, а Джордж рече:
— Да, само че в случая става дума за оня идиот сина му, наследника на трона. И той има къща в Саутхамптън, недалеч от вас.
След което Анет се зае да разправи историята:
— Аз, значи, имах един магазин малко по-нагоре по нашата улица, на Уиндмил Лейн; наричаше се „Бутик «Стаили Блакър»“. Продавахме страхотни дрехи в стил „уестърн“, ботуши на „Тони Лама“…
Джордж явно не търпеше да му ръси някой отгоре, пък било то и собствената му жена, и моментално я прекъсна:
— За Бога, Анет, какво общо има това с разказа? Кой го е еня какво си продавала в проклетия си магазин, или кои са ми били наемателите преди деветнайсет години?
Погледна ме и забели очи.
После Джордж пое дълбоко въздух, изду се колкото хладилник за промишлени цели и бавно го изпусна.
— Анет, значи, си имаше тоя магазин на Уиндмил Лейн и си паркираше мерцедеса току отпреде му. Един ден, както обслужвала някакъв клиент в магазина, гледа през витрината как зад нейния паркира един друг мерцедес и й удря задната броня. Само след секунди отвътре изскача някакъв тип с приятелката си и без дори да остави бележка, тръгва из града.
В този момент Анет ме погледна и забели очи, след което пошепна.
— Оня, дето ме удари, беше Кентън Роудс!
Джордж я изгледа изкосо и продължи:
— Точно така, Кентън Роудс. Както и да е, излиза Анет от магазина и установява, че оня не само й е чукнал колата отзад, ами и е паркирал в нарушение, в противопожарна зона, и се обажда на полицаите да дойдат и да му пуснат фиш за глоба. След около час оня излиза от един ресторант, пиян като гъз; връща се до колата си, поглежда фиша, нахилва се, накъсва го на парченца и ги хвърля на улицата.
Анет отново не можа да се сдържи:
— Да, и при това копелето гледаше адски самодоволно, поради което аз изтичах навън и му рекох: „Слушай какво, приятелче, не само че ми удари колата и подби бронята, но имаш и нахалството да паркираш в противопожарна зона, а после да скъсаш фиша и да правиш боклук с него.“
Джордж кимна сериозно:
— И така се случва, че точно в този момент минавам аз и виждам как Анет сочи самодоволното копеле с пръст и му крещи, после чувам, че той я нарича „кучка“ или нещо от тоя сорт. Затова отивам до Анет и й викам: „Анет, влизай веднага в проклетия магазин!“ — и Анет изтичва вътре, понеже знае какво ще последва. Междувременно Кентън Роудс започва и мен яко да ме псува, докато се качва в мерцедеса си. Затръшва вратата, запалва, натиска бутона и дебелото закалено стъкло започва да се вдига. После си слага един чифт от ония черни очила „Порше“ — нали ги знаеш, дето те карат да приличаш на насекомо, — ухилва ми се и ми показва среден пръст.
— И ти какво? — разсмях се аз и заклатих глава.
Джордж завъртя дебелият колкото пожарен кран врат:
— Аз какво ли? Ами засилих се и така изпрасках стъклото откъм шофьора, че се разлетя на хиляди парченца. Юмрукът ми го нацели право в лявото слепоочие и го нокаутира. Главата му падна в безсъзнание право в скута на приятелката му, все още с гадните очила „Порше“ на лицето му, само че доста на кестерме.