Набих спирачките. Крайдър Лейн ли? Какви ги говори тоя? Нито в Олд Бруквил, нито в целия Лоукъст Валей няма улица с такова име. Погледнах към Чани и ме прободе паника. Изведнъж съжалих, че съм уволнил двамата Роковци. В срещата имаше нещо странно и тревожно. Поклатих глава и отвърнах:
— Тази улица е Пин Оук Корт. Не съм чувал за Крайдър Лейн. — В този момент забелязах, че в колата има още трима души и сърцето ми загалопира… Майка му стара, дошли са да отвлекат Чани!… Пресегнах се, сложих ръка върху гърдите на Чандлър, погледнах я в очите и й казах: — Дръж се здраво, моето момиче!
Докато натисна газта, задната врата на олдсмобила се отвори и оттам изскочи някаква жена. Усмихна се, махна ми с ръка и каза:
— Не се бой, Джордан. Не сме дошли да ти сторим зло. Моля те, не тръгвай. — И пак се усмихна.
Натиснах спирачка.
— Какво искате? — попита я рязко.
— Ние сме от ФБР — каза, извади черен кожен портфейл от джоба си и го разтвори. Погледнах и… наистина, онези три грозни букви ми се блещеха право в очите: Ф-Б-Р. Огромни печатни букви в светлосиньо, плюс нещо с официален вид написано над и под тях. След секунда и мъжът със сплескания череп показа служебната си карта.
Усмихнах се и рекох с ирония:
— Е, подозирам, че не сте дошли да поискате чаша захар назаем.
И двамата поклатиха глава, сиреч „не“. После от дясната страна на олдсмобила слязоха още двама мъже и се легитимираха. Любезната на вид жена ми се усмихна тъжно и каза:
— Според мен следва да обърнеш и да върнеш дъщеричката си вкъщи. Трябва да си поговорим.
— Няма проблем — казах. — И, между другото, благодаря ви за начина, по който постъпвате.
Жената кимна в знак, че приема благодарността ми за това, че не направиха сцена пред детето.
— Къде е агент Коулмън? — попитах. Умирам да се запозная с него след толкова много години.
— Сигурна съм, че чувствата ви са взаимни — усмихна се пак жената. — Скоро ще пристигне.
Кимнах в знак, че се предавам. Дойде моментът да съобщя на Чандлър нерадостната вест. Тази вечер няма да гледа „Ръгратс“. Честно казано, подозирах, че у дома ще настъпят и други промени, които никак няма да й се харесат — като се започне с временното отсъствие на тати.
Погледнах към Чани и й казах:
— Няма да можем да отидем до „Блокбъстър“, сладурче. Ще трябва да си поговоря известно време с тези хора.
Тя присви очи и стисна зъби, после запищя:
— Не! Ти ми обеща! Не си изпълняваш обещанието! Искам да ходим в „Блокбъстър“! Нали ми обеща!
Пищя през цялото време, докато върнах колата пред къщи — продължи да пищи и докато я отнесох в кухнята да я предам на Гуин. Рекох на Гуин:
— Обади се на мобилния на Надин и й кажи, че от ФБР са дошли да ме арестуват.
Гуин кимна безмълвно и отнесе Чандлър на горния етаж. В мига, в който Чандлър излезе от полезрението, любезната агентка на ФБР заяви:
— Вие сте под арест за измама с ценни книжа, пране на пари и…
Бла-бла-бла, рекох си, докато ми слагаше белезниците и рецитираше престъпленията ми срещу човечеството, Бога и всички останали. Думите й минаваха направо покрай ушите ми. Нямаха никакъв смисъл, или поне не си заслужаваха да ги слушам. Аз и така добре знаех какви съм ги вършил и че си заслужавах онова, което ме чакаше. Пък и щях да имам бол време да чета заповедта за арестуването ми заедно с адвоката си.
Само след няколко минути домът ми се напълни с най-малко двайсетима агенти на ФБР в пълна униформа — с оръжие, бронебойни жилетки, допълнителна амуниция и какво ли не още. Направо ми се стори смешно как са се екипирали, сякаш ще връчват някаква високо рискова заповед за задържане.
След още няколко минути най-после се яви и специален агент Грегъри Коулмън. И аз направо изпаднах в шок. Имаше хлапашки вид, надали бе по-стар от мен. Беше с моя ръст, с къса кестенява коса, много тъмни очи, правилни черти и абсолютно нормална конструкция.
Когато ме видя, се усмихна. После протегна десница и се ръкувахме, макар и с известна трудност, заради белезниците и прочее. След което той с почтителен глас рече:
— Държа да ти кажа, че излезе много корав противник. Сигурно поне на сто врати почуках, но никой не пожела да сътрудничи против теб. — И пак поклати глава, шашнат от лоялността, която стратънци изпитваха към мен, после добави: — Просто смятам, че ще ти е приятно да го научиш.
Свих рамене:
— Ами, то влакчето на лесната печалба, общо взето така действа на хората.