— Точно така е — изви той надолу ъгълчетата на устните си и кимна.
В този момент влетя Графинята, която и със сълзи на очи изглеждаше страхотно. Дори по време на самото ми арестуване не можах да се сдържа и да не погледна краката й, още повече, че един Господ знаеше кога пак ще ги видя.
Докато ме отвеждаха закопчан в белезниците, Графинята ме целуна леко по бузата и ми заръча да не се тревожа. Кимнах и й казах, че я обичам и че никога няма да престана да я обичам. И ме отведоха, ей така. Нямах ни най-малка представа накъде са ме повели, но предполагах, че ще е някъде в Манхатън и че на другата сутрин ще ме изправят пред някой федерален съдия да ми прочете обвинителния акт.
Сега, като си помисля, си спомням, че почувствах и известно облекчение — че целият хаос и лудостта най-после ще останат окончателно зад гърба ми. Ще си излежа присъдата и ще се завърна трезв млад мъж — баща на две деца и съпруг на добра жена, която бе стояла до мен и в лошо, и в добро.
Всичко щеше да е наред.
Епилог
Предателите
И наистина, хубаво щеше да е, ако след това бяхме продължили да живеем в мир и любов с Графинята — ако ми се бе случило да си излежа присъдата, а на излизане от затвора да попадна в нежните й любящи обятия. Но за разлика от приказките, тази история не завършва щастливо.
Съдията ми определи гаранция от десет милиона долара, а сетне, на самите стълби пред съда, Графинята ми пусна Р-бомбата.
С леденостуден глас ми заяви:
— Вече не те обичам. Целият ни брак беше една лъжа. — После се извъртя на пета и се обади от мобифона си на своя адвокат по бракоразводни дела.
Аз, естествено, се опитах да я разубедя, но беше безсмислено. През ситни, фалшиви подсмърчания тя добави:
— Любовта е като статуя: можеш да откъртваш от нея парче по парче само до определен момент, в който нищо от нея не остава.
Може и да е вярно, помислих си, само дето ти изчака да ме подведат под отговорност, преди да стигнеш до този извод, коварна и алчна кучко!
Както и да е, разделихме се след няколко седмици и аз се уединих в разкошната ни крайбрежна вила в Саутхамптън. Беше прекрасно място, откъдето да гледам как отгоре ми се стоварват стените на реалността — слушах разбиващите се вълни на Атлантика и гледах захласнато омайващите залези над залива Шиникок, докато животът ми се разпадаше по шевовете.
Междувременно, на правния фронт нещата съвсем се забатачваха. На четвъртия ми ден в ареста федералният прокурор се обадил на адвоката ми и му казал, че ако не се призная за виновен и не стана свидетел в полза на властите, ще подведе и Графинята под отговорност. И дори без да уточнява по кои параграфи по-конкретно ще я подведат, първата ми мисъл бе, че ще я съдят за заговор за харчене на неприлично големи количества пари. Щото какво друго беше правила, в края на краищата?
Както и да е, светът се преобърна с главата надолу. И как мога аз, който съм на върха на хранителната верига, да изпортя онези, които са под мен? Ако предадях цяло стадо по-дребни риби, щеше ли това да отмени факта, че съм най-голямата риба в целия град? Нима можеше да се прави подобна елементарна аритметика — че петдесет цаци се равняват на цял един кит?
Да им сътруднича, означаваше, че ще трябва да ме окичат с микрофони за запис, че ще трябва да се явявам като свидетел на разни дела и да свидетелствам срещу приятелите си. И щяха да ме изстискат до капка, за да им разкрия и най-малкото финансово закононарушение, станало през последното десетилетие. Самата мисъл ме ужасяваше. Направо ме потрисаше. Но какъв избор ми оставяха? Ако откажех да им сътруднича, ще подведат под отговорност Графинята и ще я отведат с белезници на китките.
Подведена под отговорност Графиня в белезници. Първоначално мисълта никак не ми се видя зле. Ако не друго, поне щеше да я накара да премисли намерението си да се развежда, след като и двамата ни привличаха, нали? (Щяхме да сме като две крастави магарета.) И щеше да е далеч по-малко примамлива цел за друг мъж, ако й се налагаше да се явява всеки месец пред офицера, наблюдаващ пуснатите с условна присъда. Две мнения по въпроса нямаше.
Но аз лично никога не бих допуснал подобно развитие на нещата. Тя беше майката на моите деца и това бе основното и най-важното.
Адвокатът ми посмекчи удара с обяснението, че при дела като моето, всички поначало сътрудничели, и че ако съм предпочел да ме изправят пред съд и загубя делото, съм можел да получа до трийсет години затвор. Вярно, ако се признаех за виновен от самото начало, може да се размина и с шест до седем години, но тогава Графинята пак щеше да е незащитена, което беше абсолютно неприемливо.