— Благодарете се, че сте имали какво да предложите на Рейнър, за разлика от тези тук — изръмжа той и посочи с пръст мъртъвците.
Айслин затропа гневно с крак, когато мъжът гъвкаво скочи от седлото и пристъпи към нея. Погледът му я прикова към земята. Рицарят свали шлема и го сложи в свивката на лакътя си. После разкопча качулката и я отметна назад. Обърна се към нея я и погледът му омекна. Посегна към разпилените по гърдите й златни къдрици и меко проговори:
— Да, радвайте се, че сте имали какво да му предложите, демоазел.
— Тези хора дадоха най-доброто, на което бяха способни. Защо не можех и аз като тях да взема меч и да се бия — въздъхна едва чуто Айслин.
Мъжът се извърна и с видимо отвращение огледа осеяното с трупове бойно поле. Устните му промърмориха ядно проклятие.
Въпреки бушуващия в сърцето й гняв Айслин продължаваше да го разглежда с жаден интерес. Рицарят беше едър и силен, надвишаваше я поне с две педи, въпреки че тя също не беше никак дребна. Пепеляворусата му коса беше разбъркана и изглеждаше изгорена от слънцето. Въпреки дългата и тежка плетена ризница той се движеше с учудваща лекота и завидно самочувствие. Сигурно не една и две девици са въздишали по него, като са го виждали облечен в дворцови одежди, помисли си неволно Айслин. Очите бяха раздалечени, а веждите над тях — господарски извити. Когато се сключиха гневно над носа, й заприлича на хищен горски звяр. Пълните чувствени устни бяха красиво извити. От дясната скула до брадичката се извиваше дълъг белег от нож. Сега той беше побелял, защото мъжът гневно стискаше зъби.
Само след миг се извърна рязко и отново впи поглед в Айслин. Тя се взря в студените сиви очи и дъхът й секна. Устните се разтвориха и разкриха два реда едри, ослепително бели зъби. Някъде дълбоко в гърлото му се надигна тихо диво ръмжене — като на куче, уловило следа. Не, още по-опасно: този мъж беше вълк и отмъщението му щеше да застигне всеки неприятел. Без да каже нито дума, непознатият се отвърна от нея и тръгна с дълги отмерени крачки към портата на Даркенвалд Хол. Отвори я и изчезна.
Едва се озова вътре, когато сякаш лятна буря разтърси замъка из основи. Айслин чу гръмотевичния му глас да реве резки заповеди. Забрави възмущението си и любопитно се вслуша, очаквайки по-нататъшния развой на нещата. Майка й се промъкна към мъртвото тяло на бащата и махна на дъщеря си да я следва.
Макар и неохотно, Айслин се зае отново с трудната задача. Улови рамото на мъртвеца и го повлече към края на полето. В този миг прозвуча страшен крясък. Голият Рейнър излетя през портата на замъка. Дрехите и мечът го последваха и се стовариха в праха.
— Безсрамник! — изрева непознатият великан, застанал на стълбите. — Мъртвите нямат никаква стойност за мен!
Айслин доволно потри ръце, без да сваля очи от жалката фигура на Рейнър. Рицарят очевидно страдаше от преживяното унижение. От гърлото му се изтръгна недоволно ръмжене, той разголи зъби и посегна към бойния си меч. Очите му ядно просветваха.
— Внимавай, Рейнър, иначе миризмата на мъртвото ти тяло ще се примеси с вонята на мъртъвците отвън.
— Вулфгар, ти, сатанински сине! — Рейнър едва не се задави от гняв. — Ела насам да те нанижа на меча си — опита се да го предизвика той.
— В момента нямам желание да се бия с някакъв си гол, фуклив чакал — отговори невъзмутимо Вулфгар и посочи с ръка към Айслин, която слушаше с напрежение. — Въпреки че онази дама гори от желание да ви види мъртъв. Аз обаче не мога да се откажа от услугите ви, поне засега.
Рейнър се извърна изненадано. Развеселеният поглед на Айслин още повече засили яда и унижението му. Процеди през зъби някакво проклятие, навлече панталона си и застана пред нея.
— Какво ви доведе тук? — изкрещя той. — Защо напуснахте къщата?
— Защото така ми харесва — отговори с отвращение Айслин и високо се изсмя.
Рейнър занемя. Никоя жена не се беше осмелявала да му отвръща така. Протегна ръка и улови китката й.
— Върнете се в салона и ме чакайте там. Скоро ще проумеете, че сте моя и трябва да ми се подчинявате.
Айслин рязко се отдръпна.
— Нима си въобразявате, че съм ваша, само защото сте успели да ме замъкнете в леглото си! О, има още много да се учите, господин рицарю. Мразя ви и омразата ме превръща във ваш вечен враг. Кръвта на баща ми напои земята ни, за да ми напомня стореното от вас зло. Независимо дали ми позволявате или не, аз ще погреба тялото му. Можете да ми попречите само ако пролеете и моята кръв.