Айслин беше застанала пред портата и с тежка мъка в сърцето наблюдаваше суетнята на хората. Пристигналите от Крейгън крепостни погребваха мъртвите под надзора на двама от доверените рицари на Вулфгар. Появи се Майда и се запъти към гроба под дъба. Положи на могилата букет есенни цветя и коленичи на студената земя. Хълцания разтърсиха раменете й. По отчаяните думи и жестове личеше, че разговаря с мъртвия си съпруг.
След малко се надигна с мъка и бавно тръгна обратно към портата. Краката й тежаха като олово и отказваха да я отнесат обратно в дома, пълен с чужди лица. Някои от жените пристъпиха към нея, търсейки утеха и опора. Майда безучастно слушаше плачовете им. Очите под подутите клепачи бяха неподвижни и не изразяваха нито разбиране, нито каквото и да било вълнение. Айслин потръпна от ужас — красивата и горда някога господарка на Даркенвалд Хол постепенно се превръщаше в нещастна луда старица.
Внезапно Майда разпери ръце, сякаш не можеше да понася повече плачовете на жените.
— Махайте се оттук! Моят Ерланд загина за вас, а вие посрещате убийците му само с мърморене и не смеете да вдигнете очи! Така е, нали! Вие ги пуснахте в къщата ми, позволихте им да унижат дъщеря ми и да заграбят богатствата ми. О, Господи!
Селянките уплашено се отдръпнаха. Майда едва се довлече до портата. Забеляза Айслин и спря.
— Ще ги оставя сами да събират билки и да превързват раните на мъжете си — промърмори с подути устни тя. — Омръзна ми да слушам оплаквания, да споделям тревоги и да превързвам гноящи рани.
Айслин с тъга се загледа подире й. Нима това беше жената, която тя познаваше откакто се е родила? През целия си живот Майда беше обикаляла блатата и горите и беше събирала лековити корени и билки, за да ги суши и превръща в мехлеми, отвари и какви ли не лекарства. Помагаше на всеки, който почукаше на вратата й. Беше обучила и собствената си дъщеря в изкуството да лекува и грижливо й беше посочила всички места, където се намираха лечебните билки. А сега просто отблъскваше от себе си страдащите, без да изслуша горчивите им оплаквания. Айслин разбра, че на гърба й се стоварва още една отговорност.
Ръцете й замислено се плъзгаха по вълнената гуна. Трябваше бързо да се преоблече, за да се изплъзне от похотливите очи на норманите, а после веднага да се заеме за работа. Хукна нагоре по стълбата и се скри в стаята си. Изми се грижливо, среса косите си, облече чиста долна риза от меко платно, а върху нея красива гуна от лека теменуженосиня вълна.
Не бяха й оставили нито колан, нито дори панделка за косата, за да се издокара поне малко. Алчността на норманите не знаеше граници. Ала нямаше смисъл да тъгува за изгубените богатства.
Излезе от стаята си и се запъти към спалнята на родителите си, където майка й пазеше своите билки и мехлеми. Там беше прекарала последната нощ с Рейнър. Решително блъсна вратата и замръзна на прага. Вулфгар седеше в големия стол на баща й пред отворения прозорец. Изглеждаше гол. В краката му беше коленичил Суейн, старият викинг. Беше се навел над бедрото на господаря си и изглежда се опитваше да го лекува.
При влизането й двамата мъже трепнаха. Вулфгар се надигна от креслото и посегна към тежкия боен меч. Айслин видя, че не е напълно гол, а носи на хълбоците си съответстващата на положението му кожена препаска. Забеляза и пропитата с кръв мръсна кърпа, увита около бедрото му. Големите, тромави пръсти на Суейн внимателно опипваха раната. Вулфгар с усмивка отпусна меча и падна в големия стол. Нямаше защо да се бои от това нежно женско същество.
— Моля за прошка, милорд — промълви смутено Айслин. — Исках само да взема билките на мама. Не знаех, че сте тук.
— Вземете онова, за което сте дошла — заповяда Вулфгар, без да сваля очи от променената й фигура.
Айслин пристъпи към масичката и напълни таблата с билки.
Обърна се и видя, че двамата мъже отново са се навели над мръсната превръзка. Приближи се и опитното й око веднага различи засъхналата кръв и зловещия червен оток около раната.
— Махни оттам грубите си ръце, викинге — заповяда решително младата жена. — Иначе скоро ще се принудиш да играеш ролята на бавачка при еднокрак просяк. Направи място.
Мъжът я изгледа с недоверие и неохотно се отмести. Айслин остави таблата и се отпусна между разкрачените колене на Вулфгар. Подръпна внимателно превръзката и подробно огледа раната. Отокът беше пълен с гъста жълтеникава течност.
— Раната гнои — установи делово тя. — Разтворили сте я наново. Надигна се и отиде до огъня. Потопи чиста ленена кърпа в горещата вода, която вреше в казана, и я извади с помощта на разклонена пръчка. Положи я върху мръсната превръзка със странна усмивка на лицето.