Айслин й посочи стола до себе си и с благосклонна усмивка отговори:
— Всъщност няма какво да ви прощавам, Хайлан. Никоя от вашите интриги не успя да ми навреди. Нека от днес нататък се отнасяме добре една към друга. Да забравим миналото, Хайлан…
Младата вдовица усмихнато кимна и с възхищение се загледа в червенобузото момче, което жадно смучеше сладкото майчино мляко. Тъкмо щеше да заговори за Майлс, когато чу, че Вулфгар се връща от езда, и бързо се оттегли в кухнята.
Норманинът въпросително изгледа отдалечаващата се Хайлан и се обърна към Айслин:
— В ред ли е всичко, скъпа?
— Разбира се — отговори Айслин, трогната от загрижеността, изписана по лицето му. — Какво лошо би могло да се случи?
Мъжът се отпусна в голямото кресло и доволно протегна дългите си крака към огъня.
— Понякога ми се струва, че в тази зала често се чуват жестоки слова — заговори замислено той. — Гуинет отхвърля всеки опит за сближаване и непрекъснато ни създава ядове. Не мога да разбера защо избягва да общува с нас и дни наред се заключва в спалнята си. Ако се постарае да прояви поне малко любезност, всички ще живеем мирно и тихо под покрива на дома си…
Айслин го погледна с любов.
— Днес май ви е ден за размишления, милорд. Обикновено не сте толкова загрижен за женските работи.
Мъжът впи очи в лицето й, за пореден път осъзнал каква прекрасна съпруга има.
— Може би всичко идва оттам, че в последно време откривам у една жена много повече от розова гръд и добре закръглени бедра. — Усмихна се и нежно помилва крака й. — Все пак, ако трябва да избирам между духа и тялото, няма да се колебая дълго…
Айслин избухна в смях. Горещата му уста се впи в тила й и по тялото й се разляха сладостни вълни.
— Детето… — прошепна с пресекващ дъх тя, ала устните му задушиха в зародиш възражението й. Едва когато откъм вратата долетя силен тропот, двамата скочиха и побързаха да се отдръпнат един от друг. Айслин се изчерви и положи в люлката заспалото дете. Вулфгар застана пред огъня и протегна ръце към пламъците, сякаш му беше студено.
Появи се Болсгар, преметнал през рамо торба с пъдпъдъци, убити за утрешния празник. Весело ги поздрави и изчезна в кухнята, за да предаде улова си на Хайлан. Вулфгар мрачно се загледа подире му.
В последно време рядко оставаше насаме с Айслин. Или някъде имаха нужда от помощта му, или крепостните се нуждаеха от лечебните умения на жена му. А когато малкият не плачеше за майка си, непременно се явяваше човек с молба за някаква милост.
Така ли щеше да мине животът му — да я има винаги пред очите си и въпреки това никога вече да не може да върне интимното общуване, което по-рано означаваше толкова много за него? Това ли беше бракът? Трябваше ли да се примири, че детето заемаше първото място в сърцето й? Той ли беше виновен, че страстта й към него изглеждаше угаснала? Загледа се в пламъците и лицето му се помрачи. За щастие зимата вече чукаше на прага и нощите ставаха дълги и хладни. Бяха свършили добра работа и щяха да имат повече време един за друг. Жена му нямаше да се крие зад многобройните си задължения. Във всеки случай той щеше да спази решението си никога вече да не я взема насила.
Айслин вдигна очи и видя застаналата на прага Майда. Старата плахо надзърташе през открехнатата врата. Младата жена с радост отбеляза, че майка й е грижливо измита и сресана, а роклята й е чиста и спретната. Внучето постепенно изтръгваше съмнението й от мрачните дълбини на лудостта и я караше да забравя безумните планове за отмъщение.
Айслин махна с ръка и я покани да влезе. Майда хвърли страхлив поглед към Вулфгар и коленичи до бебешката люлка. Не искаше да бие на очи. Норманинът не й обърна внимание. Беше впил очи в гърба на дъщерята, която тъкмо прекосяваше залата, за да се посъветва с Хайлан относно подготовката за утрешния пир.
Богатата жътва щеше да бъде отпразнувана с много радост и веселие. Около обед рицарите и дамите им щяха да отидат на лов за диви свине — събитие, което всички очакваха с особено нетърпение.
Вулфгар продължи да стои до огъня, потънал в мислите си. Скоро в залата шумно нахлуха рицарите и стрелците. Суейн побърза да напълни рога е прясна бира и другите весело последваха примера му. Болсгар също не закъсня да се появи и всички вдигнаха чаши за утрешния празник. Вулфгар също трябваше да се присъедини въпреки мрачното си настроение.
Айслин се качи да си легне и дълго не можа да заспи в самотното легло. Не разбираше защо Вулфгар не се прибира. Нима не копнееше за близостта й?