Айслин много се радваше, че майка й вече ходи винаги чиста и спретнато облечена. Когато Вулфгар не беше наблизо, тя сядаше при внучето си и започваха безкрайни игри. Всеки ден му носеше малки подаръци, направени от парчета плат. Когато Айслин го кърмеше, Майда се взираше в гръдта й с истинска нежност. Все още не проговаряше нито дума. Ала от ден на ден все повече заприличваше на бившата господарка на Даркенвалд.
Момченцето беше наследило светлата кожа на Айслин. Косичката му си остана златночервена. Единствената грижа на младата лейди през тези дни беше поведението на Вулфгар. Съпругът й очебийно избягваше детето и сякаш гледаше на него като на необходимо зло. Айслин съсредоточи цялата си любов върху детето и то се развиваше великолепно.
Валовете на крепостта бяха пред завършване. Ала работата по главната наблюдателна кула напредваше бавно. Докарването на грамадните гранитни блокове от каменоломната изискваше големи усилия, обработването им също. Нужни бяха много силни коне и дълги въжета, с които да ги овързват.
В началото на ноември се появи пратеник и донесените от него известия помрачиха челото на Вулфгар. Въстаналите фландърци се съюзили с непокорните английски лордове от Дувър и Кент. Чуждите войски слезли край скалите на Дувър и тръгнали срещу града, държан от армията на Вилхелм. От своя страна новият английски крал повел войската си от Нормандия към север и проникнал дълбоко във Фландрия, за да унищожи въстанието в зародиша му. За нещастие претендентът Едгар успял да избяга в Шотландия и насъсквал владетелите й срещу Вилхелм.
Откъснати от войската фламандски войници бродели из Южна Англия и грабели всичко по пътя си като отмъщение за поражението си. Вилхелм нямал никаква възможност да се притече на помощ на заплашените си васали. Затова кралят молеше Вулфгар да спре нашествениците и да отреже обратния път към крайбрежието.
Вулфгар веднага се зае да огледа владенията си. В сегашното си състояние крепостната стена предлагаше достатъчно защита. Ала строителството на кулата трябваше временно да бъде прекратено, тъй като щяха да имат нужда от всяка работна ръка. Хранителните припаси от разположените наоколо ферми щяха да бъдат прибрани зад дебелите стени, за да не паднат в ръцете на неприятеля. Стадата овце, кози, крави и свине бяха събрани близо до замъка, всички изби и хамбари бяха опразнени. Наредиха храните в огромните складове по продължение на вътрешната крепостна стена и под недовършената главна кула. Крейгън, който нямаше да устои на неприятелско нападение, също трябваше да прехвърли запасите си в Даркенвалд. Жителите му щяха да намерят защита в новата крепост.
Вулфгар и рицарите му непрекъснато обикаляха границите на земите си. Местните жители създадоха гарнизон под командването на Болсгар и Бюфон. Засега главната му задача беше да складира хранителните припаси.
Жителите на Крейгън пристигаха в Даркенвалд с всевъзможни каруци, коне и мулета, натоварени с хранителни припаси. Керуик грижливо отбелязваше имуществото им в книгите си и го разпределяше в избите и складовете. Хората от околните ферми също потърсиха спасение зад здравите стени на новата крепост.
Жените бяха изпратени в блатото да насекат върбови и тисови клонки, от които се правеха стрели и копия. Гевин и синовете му денонощно чукаха, за да приготвят острия. Десетина мъже по цял ден ги привързваха към стрелите и копията. Изработиха множество нови лъкове и дълги мечове, така че всеки да има под ръка някакво оръжие. В големи ведра довлякоха от блатото черна, воняща тиня. Поставиха ведрата на определените места зад стената. При атака срещу крепостта щяха да ги подпалят и да ги излеят върху нападателите.
Айслин се погрижи тъкачните станове в Даркенвалд да работят денонощно. Всички платна, изтъкани от усърдните женски ръце, се прибираха на сигурно място в недовършената кула. Керуик пресметна, че запасите са достатъчни да изхранят населението на Даркенвалд и Крейгън през цялата зима.
Неприятелят не закъсня да се появи. Един ден откъм Крейгън се издигна облак гъст черен дим. Вулфгар и рицарите му веднага скочиха на конете и тръгнаха да търсят подпалвачите. Недалеч от Даркенвалд ги пресрещнаха бегълци, които едва сега търсеха убежище в новата крепост. Вулфгар узна, че на разсъмване градът е бил нападнат от малка група рицари и стрелци, които разрушавали безмилостно къщите и трошали имуществото им. Малкото защитници били избити и градът бил подпален. Останалите живи с ужас разказваха за обзетите от сляпа разрушителна ярост нападатели.
Брат Дънлей, който се влачеше в края на колоната от бежанци, теглеше след себе си ръчна количка, натоварена с църковната угвар. Монахът изтри потта от челото си и уморено вдигна поглед.