— Смейте се, грубияни такива! Поне не си губя времето да вися по кулите и да пращам глупави сигнали с огледала! Първо се научете да се държите прилично на масата, а после обсъждайте благородното ездаческо изкуство!
В този миг зад гърба й прозвуча тихият плач на Брюс. Гуинет се извърна като ужилена и видя, че малкият е придърпал към себе си кошничката й за шев и се е оплел в конните. Жената изкрещя и грубо изтръгна кълбата от ръцете му.
— Проклето хлапе! — изпъшка тя и с все сила го плесна през ръцете. Личицето му се изкриви. Прозвуча жален плач. — Невъзпитан пакостник! — изфуча отново жената. — Сега ще те науча… — Ръката й отново замахна да го удари.
В следващия миг Гуинет се намери седнала на земята. Айслин я беше изритала с всичка сила по глезена. Младата лейди застана над падналата със святкащи от гняв очи и развени медноцветни коси, блеснали на светлината на огъня. Дясната й ръка стискаше вретеното като копие, готово да прониже врага.
— Към мен можете да се отнасяте както си искате, Гуинет, ала не смейте да докосвате детето ми! Ако само още веднъж се изкушите да го ударите, ще бъда безмилостна. Разбрахте ли ме?
Гуинет едва-едва кимна и очите й се разшириха от ужас. Айслин се наведе и нежно вдигна на ръце детето си. Зашепна утешителни думички в ухото му, за да престане да плаче, и малкият скоро се успокои. Гуинет се надигна и с треперещи пръсти събра нещата си. После се обърна и закрачи нагоре по стълбите.
Скоро всички се прибраха да спят. Норманинът внимателно наблюдаваше как жена му приготвя малкия за сън. Само преди минута тя беше дивата, необуздана вълчица, която рискува собствения си живот заради малкото, а сега му приличаше на нежна самодива, която танцува вихрено хоро на лунната светлина. Движенията й бяха прелестни и изразяваха пълна отдаденост.
Вулфгар усети как в слабините му се надига желание. Когато Айслин се приближи, ръката му се промъкна към талията й и устните му се притиснаха към гърдите й.
В този миг Брюс изплака и Айслин гъвкаво се изплъзна от прегръдката му.
— Почакай малкият да заспи — пошепна нежно тя. — Тогава ще съумея да утоля жаждата ти.
— Жажда? — изръмжа мъжът. — Как да нарека държанието на една жена, която пред толкова мъже поклаща изкусително хълбоци и ме засипва с милувки, та ме е страх за доброто ми име?
Айслин не отговори на шегата му.
— Пазете малкия за минута — помоли тихо тя. — Трябва да поговоря с Мидред по някои домакински въпроси. — Наметна една кожа на раменете си и изтича навън.
Вулфгар се изтегна в леглото и се наслади на приятната топлина на огъня. После почувства меко докосване на детски пръсти. Малкият се беше претърколил встрани и правеше опити да се изправи. Залови се за мощния прасец на баща си и успя да седне. Отвори широко тъмносините си очи и гордо изгледа баща си. Устенцата му неразбираемо бъбреха.
Ала скоро загуби равновесие и падна настрана. Изкриви личице и по бузките му се затъркаляха едри сълзи. Норманският рицар, открай време безпомощен срещу плача, се приведе и гушна детето в скута си. Сълзите веднага пресекнаха.
Малкият скоро забъбри отново на детския си език и любопитните пръстчета развързаха връзките на ризата му. После се протегна и опипа устата и носа му. Вулфгар не издържа дълго и пъхна в ръчичката му една от куклите на Майда. Ала момченцето се прозя, уморено от дългия ден, и се сгуши за спане в необичайното за него място.
Вулфгар дълго седя неподвижен, боейки се да не го събуди. Сърцето му преливаше от непозната досега наслада. С какво доверие го даряваше това малко същество, как нежно се притискаше до него… Не откъсваше очи от равномерните движения на гърдичките му. Дали детето наистина не беше плод на неговото семе, произлязло от насилственото съединение с беззащитната робиня?
Момчето ми се доверява без задръжки, каза си нерешително Вулфгар. Какво ли го кара да се държи така?
Внезапно усети, че вече не е сигурен в изкуствено наложената си сдържаност. Усети, че е свързан с Айслин и малкия Брюс с нещо много по-голямо от обикновената брачна клетва. Не можеше да изтръгне от душата си десетките нежни мигове, които го привързваха завинаги към тях. За първи път си даде сметка, че в сърцето му владеят чувства, по-силни от всички казани думи.
Изгледа с нежност мирно спящото дете и внезапно осъзна, че не се интересува кой го е създал. От днес нататък щеше да го смята за свой роден син.
Приведе се над главичката му и нежно докосна с устни малкото челце.
Усети, че не е сам в стаята, и смутено вдигна очи. Айслин стоеше на вратата и ги наблюдаваше с овлажнели от щастие очи. Нейното сърце също преливаше от любов към страшния рицар и малкия му син.