— Сигурно сте много уморен, милорд.
— Вие обаче притежавате еликсира на младостта и свежестта, който е по-добър от всяко вино — прошепна нежно мъжът. — Чувствам се така, сякаш денят едва е започнал… — развърза връзките на долната й риза и зарови ръце в дълбокото деколте.
Айслин отговори на милувките му и скоро двамата се търкулнаха прегърнати на кожата. За щастие Брюс не се събуди.
Скоро след изгрев слънце Вулфгар и отрядът му вече бяха на път. Скриха се в гъстия храсталак и зачакаха първите сигнали от кулата. Когато узнаха накъде са се запътили подпалвачите, пришпориха конете си. Стигнаха мястото, когато малкият имот вече гореше, ала стрелците успяха да потушат пламъците и да спасят голяма част от сградата и хранителните припаси. Следите ясно показваха, че злосторниците са били изненадани от бързото им появяване.
Скоро блесна нов сигнал и Вулфгар отново подкани хората си да бързат. Този път мародерите нямаха време да осъществят злия си замисъл. Хукнаха да бягат към гората, като при това оставиха многобройни следи, по които Вулфгар и хората му можеха да ги преследват.
Мъжете усещаха, че плячката е много близо до тях, и трепереха от ловна треска. Новият сигнал посочи на изток. Този път различиха дори фландърските цветове, преди преследваните да успеят да се скрият в гората.
Сигурно избягаха на север, защото следващият сигнал бе подаден от тази посока. Отрядът на Вулфгар тъкмо изкачи един хълм и спря, за да се ориентира, когато неприятелите се появиха точно под тях. Само двама от фламандските мародери предпочетоха честната битка. Вдигнаха мечовете си, но паднаха пронизани от нормански стрели. Мъжете внимателно ги претърсиха, но не откриха нищо, което да ги насочи към евентуалния водач на бандата.
Вулфгар и хората му седнаха за кратка почивка. Очакваха да получат нова вест от наблюдателите, ала денят напредна и слънцето се скри. Стана време да се връщат у дома.
За първи път от няколко дни насам усещаха известно удовлетворение. През целия ден следваха злосторниците по петите и те не успяха да причинят големи вреди. Вулфгар беше сигурен, че няма да посмеят да предприемат ново нападение преди разсъмване, защото през деня ги бяха изтощили достатъчно.
Дълбоко в себе си норманинът усещаше, че скоро ще залови престъпниците. Сега най-важното беше да обезвредят предателя в собствените си редици. В главата му вече се оформяше план.
След вечеря покани Болсгар и Айслин на малка разходка. Хладната нощ беше осветена от пълната есенна луна.
— Сигурно е, че сред нас има предател — започна тихо той. — Утре сутринта хората ми ще напуснат тайно Даркенвалд и ще се съберат на предварително уговореното тайно място. Суейн, Гоуейн и аз ще тръгнем по-късно, за да ни видят всички. Трябва да се убедят, че този ден ще ловуваме сами.
Айслин веднага се възпротиви:
— Не, Вулфгар, планът ви е твърде опасен! Мародерите са поне двайсет души! Не се навирайте в устата на вълка!
— Няма нищо, мила — успокои я той. — Оставете ме да се доизкажа. Ние също ще препуснем към предварително уговорената среща и заедно с другите ни хора ще се отправим към мястото, където тази вечер трябваше да прекратим търсенето. Сигурен съм, че войниците са прекарали нощта недалеч от там. Докато сме на път, вие двамата ще наблюдавате внимателно всяко ъгълче на залата и градчето. Ако забележите нещо подозрително, веднага изпратете човек да ни предупреди. Така ще знаем, че разбойниците са предупредени, и ще действаме според обстоятелствата. Надявам се утре да хванем поне няколко от тях, но първо трябва да узнаем кой ги предупреждава. А това ще реши съдбата им.
Болсгар се съгласи със смелия му план, Айслин също се остави да я убедят, макар че трепереше при мисълта за опасностите, на които се излага съпругът й. Вулфгар нежно я прегърна през рамо.
— Бъди спокойна, мила! Този път непременно ще успеем!
Вулфгар се надигна дълго преди зазоряване. Застана до прозореца и проследи как хората му тайно се измъкнаха от обора. Беше сигурен, че никой в дома или в градчето не е забелязал изчезването им. Когато звездите на изток започнаха да избледняват, започна да се облича. Изчака Айслин да се приготви и двамата слязоха заедно в залата. Беше преметнал през ръката си снаряжението и плетената ризница. Болсгар и Суейн вече ги очакваха. Скоро след това пристигна и Бюфон. Последна се появи Гуинет, която разтъркваше очи и се прозяваше, недоволна, че са я събудили толкова рано. Закусиха в мълчание и Вулфгар побърза да се изправи.